- Това е сержант Рон льо Фавр. Реши, че трябва да огледа, преди да ви заменим екипировката. - Дейв плъзна поглед по лодката и почти веднага се разсея: - О, виж вратата на каютата! - възкликна той. - Това е внесена от чужбина твърда дървесина, така е лакирана, че може да се бръснеш пред като пред огледало.
Сержант Льо Фавр сс качи на лодката.
- Радвам се да се запозная и с двама ви - каза той, извади фотоапарат от кутията и започна да снима щетите. През това време попита: - Господин Фарго, какво смятате, че се е случило? Нещо откраднато ли е?
- Не, не забелязвам да липсва нещо. Просто екипировката е повредена.
- Някой наоколо да ви е ядосан за нещо?
- Не, доколкото знам. До момента всички са се отнасяли приятелски с нас.
- Имате ли някакви предположения?
Сам сви рамене. Реми го изгледа свирепо, объркана и недоумяваща.
- Добре, ще напиша доклад - каза сержант Льо Фавр. Така Дейв ще може да съобщи на застрахователната компания. Първо ще се огледав наоколо да видя дали някой не е спал в близките лодки снощи. Може да е забелязал нещо.
- Много благодаря, сеержант! – каза сърдечно Сам и се зае да помага на Кармоди да пренесе повредената екипировка до камиона и да донесе новата на лодката.
След това запали двигателя и Дейв се заслуша, отвори капака и огледа маркучите и ремъците. Преди Дейв да си тръгне, Сам каза:
- Дейв, това се е случило, вероятнозащото някой се е заинтересувал какво търсим под водата. Наскоро се появихме по медните и сега като че ли си плащаме за това. Просто ни пиши цената на сметката. Не ми се ще да те изиграят от застрахователната компанията.
Дейв се ръкува с него.
- Благодаря, Сам! Много мило!
Щом Сам и Реми останаха сами, тя каза:
- Нямаш предположения, така ли, Сам? Никакви? Ами хората в черно-сивата лодка, които ни следват от дни?
- Не съм казал, че нямам предположения, просто свих рамене.
- Ако се случи още нещо, не искаш ли все пак да уведомиш сержанта?
- Е, ако се е случило нещо, което да ги ядоса, не искам в полицейския доклад да пише, че съм ги подозирал.
- Разбирам - каза тя. - Е, очертава се интересен ден.
Сам се разходи из лодката, за да огледа още веднъж всичко, преди да махне въжетата. Реми запали двигателя, бавно излезе от кея и сс упъти към залива. Светът пред тях беше едно тъмносиньо небе и тъмносиньо море, които се сливаха на хоризонта.
Сам застана до жена си, докато заобикаляха вълнолома, и каза:
- Ще ми се да приключим с обекта днес и да сме спокойни, че сме открили каквото има за откриване, преди да преминем към следващия.
- Добре - рече тя. - Звучи като разумна цел.
Движеха се западно покрай ниския, раззеленен луизиански бряг, към мястото на гмуркането. Но когато наближиха, Реми каза:
- По-добре погледни напред.
Сам хвърли поглед в далечината. Черно-сивата лодка стоеше на котва отпред.
- Интересно съвпадение - каза той. - Някой саботира екипировката ни, а тези хора се гмуркат точно на нашето място. Сам извади бинокъла и погледа лодката няколко секунди.
- Като че ли тъкмо излизат от водата. Прибират си шамандурите и флагчето.
- Разбира се - отвърна Реми. - Прочутите търсачи на съкровища Фарго, както се оказва, са се гмуркали за строшени съдини и еленови рога. Сега тези там най-сетне са го осъзнали. - Тя забави лодката. - Да им дадем възможност да се разкарат. Няма да се гмуркам на двайсет метра дълбочина и да оставя лодката близо до тях.
- Може би не си тръгват заради това. Ако ние ги виждаме, значи и те ни виждат. Да опитаме друго. Наглеждай ги за минутка. - Сам влезе в кабината и се върна с карта. Отвори я пред Реми и каза: - Тръгни насам, към езерото Вермилиън. Когато стигнем дотам, искам да поемеш по лъкатушещ маршрут към едно от разклоненията на езерото.
- Указанията ти са леко мъгляви.
- Не искам да потисна изобретателността ти. Да видим можеш ли да им се измъкнеш?
Реми пое по показания от Сам маршрут, ориентира се по компаса и постепенно увеличи скоростта. Двигателят на лодката забоботи. Стрелнаха се покрай другата лодка на разстояние и продължиха със същата скорост. След няколко минути Сам потупа Реми по рамото и тя се обърна. Черно-сивата лодка вървеше след тях.
- Не са много потайни, нали? Ами, нека се състезаваме тогава - засмя се Реми.
Тя натисна газта докрай, като дори удари ръчката, за да изтиска последния възел скорост от лодката. Докато подминаваха нос Каминада, Реми изглеждаше направо щастлива.
От време на време лодката подскачаше по гребена на някоя вълна. Реми прегъваше колене като скиор по склон, стискаше руля и се привеждаше, за да не я опръска водата. Сам каза: