Влакът спря на една гара с по един открит перон от всяка страна на релсите и неугледна тухлена постройка. Сам нямаше представа какво пише на табелата. Вратите се отвориха и хората се повлякоха измъчено навън с тежкия си багаж, децата си и собствените си схванати от осемчасово седене крака.
Досега Сам инстинктивно се придържаше към тълпите, но това не беше тълпа. Малцината, които не приличаха много на него, пресякоха единия перон към селски път, наглед празен. Време е, помисли си Сам. Стана и излезе с ученическата раница на гръб и ниско нахлупения каскет. Зад него вратите се затвориха, гласът от уредбата приглушено обяви следващата гара и големият дизелов локомотив задърпа вагоните нататък. Сам продлъжи да крачи. Беше пет и осем минути. Ако влакът се движеше навреме, Нижни Новгород се намираше на трийсет и седем минути време с около сто километра в час. Сам знаеше, че го чака дълга разходка, но и че вероятно е спасил живота си. Замисли се за маршрута си. Часове наред влакът се бе движил право на изток и нямаше причина да не продължи. Слънцето изгряваше в източния край на пътя и Сам пое натам. Придърпа козирката на каскета си ниско над очите и се взря на три метра пред себе си. Отиваше да си прибере Реми.
Знаеше, че няма да стигне скоро, но реши, че така е най-добре. Не искаше да привлича внимание върху себе си. Искаше да е като капка вода сред река. Поредният руски работник.
25.
Нижни Новгород, Рус ия
Късно вечерта Сам забеляза голямата ферма, към която го беше упътила една жена на пътя. Високи огради заобикаляха големи полета, в които обаче като че ли не растеше нищо ос- вен трева. На около седемстотин метра от пътя се виждаше голямото старо имение, както и бели постройки оттатък него, вероятно обори и конюшни. Не виждаше светлини. Сам предположи, че от задната част на фермата започва поток, който после се влива във Волга. По-голямата част от полето бе покрито с гъста тревиста растителност, която на тъмно не можеше да различи каква е, но на едно място растяха високи папрати, а пътят на потока бе белязан от гъсти храсти и дървета.
Сам отиде до потока и закрачи край него към към имението. Знаеше, че растителността ше скрие силуета му. Също така предполагаше, че пазачите на имението ще очакват проблеми от пътя, а не от поточето.
Сам вървете спокойно, слушаше и се оглеждаше. Внезапно се вцепени и сърцето му заблъска от рязък шум нагоре по потока, но осъзна, че просто някоя жаба е скочила във водата. Вслушваше се в зова на нощните птици, като се опитваше да долови някакъв знак дали пазачите са вдигнати на крак и го дебнат.
Сам достигна нисък дървен мост, който водеше от ограденото поле до ливадата на имението. Покатери се към брега и седна до моста, за да не се вижда, докато оглежда зданието пред себе си. Сградата беше на четири етажа, с френски мансарден покрив. Все така не се виждаха светлини. Огледа се за пазачи и забеляза далеч вдясно двама мъже, които се появиха от нещо, което приличаше на декоративна градина и се отправиха кьм къщата.
Подминаха къщата - и двамата носеха автоматични пистолети. Носеха и малки, но мощни фенерчета. Единият от мъжете светна към храстите в подножието на къщата. Светна и към втория етаж и Сам видя отворен прозорец, вероятно в края на някой коридор.
Двамата свърнаха зад един ъгъл. Сам изчака няколко секунди и притича през ливадата до сградата на имението. Провери дали улукът край отворения прозорец може да издържи теглото му и се закатери. Стигна до втория етаж, постави ръка на рамката на прозореца и се прехвърли през перваза. Приклекна под прозореца и се ослуша. Не чу стъпки.
Ала му се стори, че в пълната тишина чува слабо потракване на метал в метал. До него зееше врата. Водеше към спалня. Следващата врата беше на баня. Потракването се чуваше по-ясно и след миг разбра точно какво е.
Реми 4 етаж
Реми 4 етаж
Реми тракаше с металната панта от шкафа сигурно вече за хиляден път. Всяка нощ, когато къщата си смълчиши, тя започваше. Първо отключваше с помощта на вилицата врататa си. Отваряше, ослушваше се внимателно, а после поглеждаше през прозореца, за да се увери, че е нощ и всички спят. После се връщаше и започваше със сигнала.
Винаги оставяше вратата затворена, но отключена, за да е готова за Сам. Ще му е ужасно трудно да я намери, но Реми знаеше, че ще успее. Беше гениален и я обичаше, колкото обича въздуха. Веднъж и беше обещал, че ако подобни обстоятелства ги разделят, той ще я търси, докато я намери. Нищо не би го спряло, докато е жив. Тя нямаше представа как Сам ще стигне до това отдалечено имение, но знаеше, че вече е на път.