През повечето вечери тя сигнализираше, докато не преценеше, че е около пет сутринта и навън почти се е развиделило. После излизаше в коридора, за да е сигурна, че е преценила правилно, затваряше и заключваше вратата и заспиваше. През последната седмица будуваше нощем и спеше дълго между храненията, освен когато се упражняваше, къпеше и разпитваше Саша за света навън.
И тогава той дойде. Реми тракаше с пантата както обикновено, когато усети, че нещо се е променило. Беше прекарала толкова време в това малко помещение, че чуждо присъствие променяше всичко - въздуха, звуците, вибрациите по пода.
Реми скочи незабавно, изтича при Сам и се хвърли на врата му. Десетина секунди го притискаше до себе си, колкото сили имаше, а очите ѝ се пълнеха със сълзи. Вдигна очи към него и прошепна:
- Какво те забави? Да не би да ти хареса да си необвързан?
- Не. Просто забрави да ми кажеш, че си тръгваш.
- О! Извинявай!
- Готова ли си да се махаме?
- Почти - прошепна тя. Седна на леглото и се обу. - Трябва да тръгнем към задното стълбище до втория стаж. Така ще подминем етажа на семейството и бодигардоветс После по витото стълбище ще стигнем до първия етаж и ще подминем кухнята, където нощните пазачи си почиват.
- Откъде знаеш?
- Сприятелих се с едно момиче, което работи в кухнята. А ти как стигна дотук?
- Видях, че са оставили отворен един прозорец на втория етаж. Оказа се коридор. Чух сигнала ти и се качих.
- Чист късмет. Това е бил единствения неохраняван маршрут. - Тя се изправи. - Готова съм! Отвори вратата и излезе, изчака Сам и заключи вратата зад тях.
Реми поведе мъжа си по спираловидните стъпала и два етажа по-долу тихо и внимателно стигнаха до широкото централно стълбище. Тя спря за секунда, дочу, че двамата пазачи спят в стаята си и заслиза по стълбите. По тях имаше килим така че стъпките им почти не се чуваха. Стигнаха до партера, до голямо фоайе с мраморен под с мозайка в средата. Щом пристъпиха върху нея, от едни сенчест портал до стълбището излязоха трима мъже.
Един от тях дръпна предпазителя на автоматичния си пистолет, но този до него го стисна за рамото и каза нещо на руски и първият свали оръжието си. Сам каза на Реми:
- Трябваме им живи, за да им предадем съкровището.
- Сигурен ли си?
Тримата се спуснаха към Сам и Реми, които се разделиха и отскочиха встрани. Сам подлъга първия, дръпна се в последния момент от пътя му и го остави да се понесе към перилата на стълбището. А втория удари отстрани по главата, докато онзи профучаваше покрай него.
Реми отстъпи назад към голямата камина в единия край на фоайето и грабна ръжена, когато третият я доближа. Той пристъпи неохотно напред, но тя не помръдна.
- Погна ме, само защото съм момиче, нали?
Той се усмихна.
- Лош избор! - Реми изпълни удар от фехтовката с ръжена, като го протегна на около половин метър повече, отколкото бе очаквал мъжът срещу нея. Улучи го право в стомаха. Той се преви на две, а тя замахна с ръжена и го халоса по главата. Той се изправи и се понесе към нея, сигурен, че отблизо може да я победи. Тя пристъпи встрани и го удари отново по тила. Мъжът се просна в несвяст.
Другите двама се бяха възстановили от първоначалната си изненада и се готвеха да притиснат Сам. Реми мушна ръжена между глезените на по-близкия от двамата. Той се препъна, а тя го удари с ръжена по главата. Третият, този с автоматичния пистолет, понечи да го вдигне към нея, но Сам го срита в коляното. Мъжът се свлече, а Сам се хвърли отгоре му, за да му отнеме оръжието.
Мъжът стреля, без да иска, и изпрати откос в пода, в отсрещната стена и стълбището. Сам го удари в лицето толкова силно, че главата на пазача отскочи от пода. Сам взе оръжието, извади празния пълнител и го замени с резервния.
Реми вече беше прекосила фоайето към трапезарията. Чуха се на множество стъпки по стълбите от втория и третия етаж. Сам настигна съпругата си и двамата се втурнаха през огромната трапезария с десетметровата ѝ маса, след което се озоваха в кухнята. Сам прошепна:
- Знаеш ли къде отиваме?
- Трябва да се измъкнем, но не навън, защото тогава ще могат да стрелят по нас на воля.
- Значи ще опитаме да се изкъпем. - Сам пусна резето на вратата към трапезарията, изтича до другия край на кухнята и залости вратата към задното стълбище, а след това заключи и изхода. Отвън все така се чуваше тичане и шум, докато мъжете заемаха позиции.