Сам отиде до голямата газова печка и включи дюзите. Всички шумове бяха утихнали, с изключение на електрическите стартери, които прищракваха, за да извадят искра.
- Изключили са газта - каза Сам. - Електричеството работи, защото очакват да ни хванат на светло.
Сам отвори вратата на кухненския килер и включи лампите, за да огледа Имаше буре, дълбоко метър и половина, метър в диаметър. Вдигна похлупака.
- Брашно. - Наклони бурето и го изтърколи насред пода.
- Какво правиш? - попита Реми.
- Трябват ми петдесетина грама брашно за всски кубичен метър въздух - каза той. - Помогни ми!
Той избута бурето, взе в шепи купчинка брашно и го хвърли във въздуха. Реми последва примера му. Сам изтича до далечния край на кухнята, където се намираше голям вентилатор на стойка, висока метър и половина. Включи го и го обърна към купчината разпиляно брашно. След няколко секунди брашното се вихреше във въздуха, обгръщайки вътрешността на кухнята като облак.
- Влез в килера - каза Сам и взе две тавички за кекс от рафта, приклекна на пода и започна да ги пълни с брашно и да го хвърля във въздуха, колкото можеше по-бързо.
Огледа се, прецени, че нещата се развиват според желанията му и изтича към килера при Реми. Затвори вратата, седна до нея под включената лампа, втъкна няколко кърпи под вратата и прегърна жена си. Тя каза:
- Брашнена бомба, Сам?
- Почти всичко експлодира, ако му помогнеш малко. Когато има достатъчно брашно във въздуха, дюзите от печката би трябвало ла го подпалят. Затвори очи, покрий уши и отвори уста. Не надигай глава.
Застинаха. Настъпи ужасен миг, когато лампата в килера угасна. Вентилаторът спря, както и дюзите на печката.
- Е, дотук сме!
- Докъде сме?
- Изключили са електричеството. Нямаме запалител.
Вратите от двете страни на кухнята се тряснаха, атакувани от мъжете отвън с импровизирани тарани. Дочуха много стъпки отвън - други мъже тичаха към задния край на къщата. Сам сложи нов пълнител във взетия от пазача „Скорпион”. Посегна кьм кръглата брава и открехна вратата. Бялото брашно висеше в напълно неподвижния въздух, толкова плътно, че не се виждаше другият край на стаята и се дишаше трудно. За миг Сам предвиди какво ще се случи. Рязко затвори вратата, наведе главата на Реми, заслони тялото ѝ със Своето и и прошепна:
- Не се надигай!
Отвън по пода се пръснаха парчета от единия прозорец и изтрещя откос от автоматичен пистолет. Това беше достатъчно.
Брашното във въздуха се възпламени в огромно огнено гълбо. Издуха навън вратите на кухнята, едната в трапезарията, а другата при задното стълбище. Седмината мъже, опитващи се да разбият вратите, се проснаха в несвяст. Тези в задния край на кухнята отнесоха най-тежката част от взрива, зашото освен прозорците бе избил и подпалил голяма част от стената. Горяха и оцелелите части от кухнята.
Сам се надигна, избутвайки от гърба си вратата на килера. Реми стана с мъка. И двамата бяха покрити с брашно и приличаха на призраци.
- Можеш ли да тичаш?
- Като подплашен заек.
Изскочиха от килера, към дупката, която допреди малко беше задна стена. Излязоха в нощта. Пожарът в имението се разрастваше и една след друга в хор запищяха алармите. Сам и Реми изтичаха през градината, към тъмнината.
Реми хвана Сам за ръката и каза:
- Конюшната е там - и се насочи към дългото ниско здание. Сам затича още по-силно. Зад тях от изпълнената с дим сграда се показаха ранени мъже, които измъкваха тези, които не можеха да стоят прави. Много от тях кашляха, а почти всички бяха ожулени и изподрасканн.
Реми и Сам се вмъкнаха в конюшнята, в която в редица от десет отделения цвилеха десет коня. Шумотевицата ги бе уплашила, затова мятаха гриви и въртяха очи към новодошлите. Надолу по реда един от конете риташе вратата на клетката си със звук, сякаш някой стреля с пушка. Реми закрачи сред конете, като им говореше.
- Здравей, моето момче! Колко си голям и умен! И хубав! - Галеше всяко от животните по носа и им говореше мило. Не след дълго животните като че ли се успокоиха, но навън продължиха притеснителните шумове - викове, тичане, противопожарни аларми.
Сам хвана пистолета с една ръка и погледна през открехнатата врата.
- Не включват тока.
- А ти би ли?
- Навярно не. Тъмнината би трябвало да ни помогне да се измъкнем от задната част на тази сграда, а после в полето.
- А още повече ще ни помогне да си оседлаеш коня.