Хората му спряха да се борят с огъня и се втурнаха да точат бензин от колите и камионите, зa да помогнат на пожара. И това беше част от безчинството Тези Фарго го бяха принудили да изгори собствения си дом. Що за унижение! Трябваше да убие жената, още щом я отвлече!
На километри оттам, сред степта, Сам и Реми видяха проблясъка на релси оттатък пътя, до който бяха стигнали.
- Саша беше права - каза Реми.
- Да, но накъде е гарата?
- И в двете посоки има гари, глупчо. Така работят железниците
- Имах предвид, накъде е най-близката? Но може би няма значение. Нижни Новгород е насам, значи трябва да се движим в обратната посока.
Докато превеждаха конете през пътя, видяха първите фарове от часове насам. Незабавно им стана ясно, че досега не са виждали такова превозно средство. Фаровете бяха три, третият - на носа, между двата обичайни.
Колата забави и спря пред Сам и Реми. Беше тъмнобронзова, дълга и ниска, с вретеновидна форма, като космически кораб от комикс. Макар да изглеждаше нова, не можеше да не е ретро автомобил. Футуристичен дизайн от миналото.
Караше я белокос мъж с добре оформена брада. На светлините на таблото в руската нощ мъждукаха цветовете на хавайската му риза. Мъжът излезе и приближи Сам и Реми. Беше много висок и ходеше изправен.
- Можем ли да ви помогнем? - попита тихо той на неособено добър руски.
- Американци сме - колебливо отвърна Сам на английски.
- Ако нямате нищо против, че ви го казвам, изглеждате, сякаш се нуждаете от помощ - отвърна шофьорът ни английски.
Оказа се също американец. Сам и Реми си спомниха, че са покрити с брашно, сажди и прахоляк.
Вратата на мястото до шофьора се отвори и се показа висока красива жена с коса, почти толкова светлоруса, колкото бяла беше тази на спътника ѝ.
- Какви прекрасни коне! - възкликна тя. - Откъде ги имате?
- Откраднахме ги - призна Реми. - Бягаме от руски гангстер и хората му. Бяха ме отвлекли.
- Клетите! - отвърна жената. - Ще ви измъкнем оттук. Но първо трябва да направим нещо с конете.
- Джанет обича животните - обясни мъжът. - Онова пасище там е оградено, виждам как луната се отразява във вода. Можем да ги пуснем там.
Мъжът им помогна да свалят двете най-горни летви. Вкараха уморените коне в пасището и отново вдигнаха летвите. Махнаха им седлата и юздите и ги оставиха на оградата. Сам и Реми прегърнаха животните си и ги потупаха по муцуните, а Реми им поговори шепнешком.
Върнаха се на пътя и мъжът им отвори задните врати. Настаниха се и тръгнаха.
- Каква кола е това? - попита Реми.
- „Тъкър” - радостно отвърна мъжът.
Жената обясни:
- Той обича коли.
- Да, много - отвърна мъжът. - А и двамата обичаме да пътуваме. Когато научих, че тази се продава, решихме да си я вземем сами. Добре ще седи в колекцията ми.
- Как се е озовал „Тъкър“ от 1948 г. насред Русия? - попита Сам.
- Значи знаете за тях.
- Знам, че са се произвеждали само една година. Никога не съм виждал подобна кола на живо.
- Произведени са само петдесет и пет. Досега бяха открити четирийсет и четири. През 1948 г. някакъв високопоставен държавен служите в Съветския съюз решил, че моделът е специален и накарал да му се купи една кола от САЩ. Мисля, че е искал да я разглоби и да изкопира модела, но докато колата пристигне, той се забъркал в неприятности и го пратили и Сибир. Оттогава досега колата е била на склад.
- И как ще я върнете у дома?
- С влак от тук до Владивосток, с кораб до Лос Анджелис, а оттам ще я караме. Можете да слезете където решите по маршрута ни.
- Прекрасно предложение - каза Реми. - Целта ни е източният край на Казахстан.
- Знам, че ще прозвучи странно - каза Сам, но познаваме ли се? Мисля, че сме се срещали веднъж в Африка.
Мъжът ги изгледа в огледалото за задно виждане.
- Нямам спомен. Много хора мислят, че ме помнят отнякъде, но сигурно е заради брадата. Всеки може да си пусне брада.
- Облегнете се и се наслаждавайте на пътуването - допълни жената. - Ако искате да хапнете или пийнете нещо, само кажете.
- Много ви благодарим, но предпочитам да подремна - отвърна Реми. - Напоследък сутрините са ми времето за лягане.
„Тъкър”-ът вървеше гладко към разпукващата се зора, задвижван от пренастроения си самолетен двигател. Сам седеше и се дивеше на чувството Реми отново да е до него и да спи на рамото му. Не след дълго също щеше да си позволи да заспи, но още не. Мигът бе твърде красив, за да го губи в сън.