Когато спряха за пръв път, семейство К. почукаха на вратата на купето им. Жената каза:
- Ще слезем да ви купим някои неща. Обешавам всичките да ви харесат.
Мъжът прошепна на Сам:
- Стойте до прозореца и се оглеждайте за познати лица.
Иззад пердетата на прозорците Реми и Сам наблюдаваха перона Семейства селяни предлагаха топлите си печива и пресните си плодове, както и много други храни. Новите приятели на Фарго пристигнаха с цял пикник. Няколко часа по-късно. на следващата спирка, повториха пазаруването. Сам и Реми не разпознаха нюсого, нито забелязаха някой да оглежда пътниците във влака
След вечерята и след деветнайсет часа път. К. К. отново ги посети и подаде телефона си.
- Жена на име Селма е - каза той.
Реми се обади:
- Здрасти, Селма!
- Здрасти. Реми! Съберете си принадлежностите, зашото слизате в Екатеринбург.
- Проблеми ли има?
- Не. Просто възможност да стигнете по-бързо. Сам не спомена нищо за паспорта ти. У теб ли е още?
- Да. Багажът ми остана при него, когато ме отвлякоха. Изгубих си само телефона. Сам също.
- Лесно ще ги заменим. Ще имате по един нов в хотела. В Екатеринбург ше ви качим на самолет за Астана. Искаме да стигнете там възможно най-рано.
- Какво има в Астана?
- Там ви чакат документите ви. Искаме и по-бързо да ви измъкнем от Русия. На Поляков ще му е по-трудно да действа срещу вас на чужда територия. Там ще е чужденец, точно като вас. Обадете се, когато стигнете на летището в Екатиринбург.
Сам и Реми нямаха много багаж. Отидоха в купето на приятелите си, казаха им, че слизат в Екатеринбург и отново им благодариха. Малко преди да спрат на гарата, Сам се обърна към високия белобрад мъж:
- К. К., трябва да ти кажа, че не ми се вярва следващия път, когато сме в беда, двама добронамерени непознати да изникнат от нищото и да ме приберат в странната си кола.
Мъжът го погледна замислено.
- Мисля, че си прав, като се има предвид теорията на вероятностите.
- От ЦРУ ли си?
Мъжът поклати глава.
- Просто имах намерение да закарам колата си до Владивосток, когато един познат от американското посолство в Москва ми се обади, за да ми каже, че по пътя може да срещна двама американци в нужда.
- Само това?
- Само това! - Той погледна през прозореца. - По-добре да тръгвате. Хората ще се стълпят по перона след малко и е по-добре да сте сред тях.
- Ще го сторим - каза Сам. - Благодаря за услугата, господин К.!
Реми се показа на вратата и набързо целуна белобрадия мъж по бузата. После се измъкнаха на перона, като гледаха да се движат заедно с тълпата. Озоваха се на автобусна спирка, под табела с нарисуван самолет. Качиха се на автобуса и Сам плати колкото платиха и останалите пътници.
Не след дълго бяха на летището. Без да го обсъждат или планират, бяха променили стила си на пътуване. Внимаваха повече от когато и да било. Заедно стигнаха до гишето, където на кирлица и латиница бяха изписани имената на крайните дестинации. Заедно си купиха билетите и отидоха до чакалнятa. Отидеше ли някой до тоалетната, другият заставаше пред вратата и наблюдаваше кой влиза и излиза, а също така се вслушваше в ставащото зад вратата.
Самолетът за Астана излетя след пет часа. И двамата безмълвно, но дълбоко благодаряха, че най-после са във въздуха. Казахстан им изглеждаше някак по-далечен, никак встрани от обсега на заговора, в който бяха попаднали, откакто пристигнаха в Берлин преди седмиии.
Астана беше нов и оживен град. Летището имаше два терминала - международен и местен, така че минаха през митницата, където ги чаках писмени покани за вливане в страната, както и визи, и резервираха полет на „Еър Астана“ за Алмати, старата столица в югоизточния край на огромната страна. Когато казаха на англоговорящия представител на самолетната компания накъде са тръгнали, той им обясни, че до Алмати ще стигнат лесно, но оттам до Тараз имало само по един полет седмично. Полетът на „Скат еър“ от Алмати до летище „Жамбил“ в Тараз бил два часа, но тръгвал в шест без десет вечерта само в четвъртък. Щом пристигнаха в Алмати, Сам и Реми си намериха хотел, за да изчакат следващия четвъртък.
Обадиха се на Селма, за да ѝ кажат името на хотела: „Уърлдхотел Салтанат Алмати“.
- Съжалявам, че ще се забавите - каза Селма. Но засега не можем да направим нищо друго. Опитвам се през фирма за чартърни полети да ви уредя по-ранен полет, но се притеснявам да не привлечете твърде много внимание, когато кацнете. Може да ви уредя да пристигнете късно през нощта.