Нурин ги откара до хотел „Жамбил“ на улица „Толе Би”. Хотелът беше на четири етажа и приличаше малко на американска гимназия, ала когато влязоха вътре, откриха, че обзавеждането е много хубаво, както и дизайна на интериора. Народни казахстански черги бяха опънати върху под от мрамор с разноцветни жилки. Администраторът говореше френски и им обясни, че има и басейн, ресторант, салон за красота и пералня.
Сам взе стая и за Нурин. Помоли администраторът да каже на Нурин, че може да записва на тяхна сметка престоя и храната си, докато двамата си свършат работата. Попита също дали има безопасно място за съхранение на колата.
Договорките зарадваха Нурин. Той прегърна Сам, поклони се дълбоко на Реми и излезе, за да прибере колата в оградения паркинг. Администраторът им съобщи, че екипировката им е пристигнала и в момента я носят в стаята им.
Беше пет часът и оставаха оше около три часа до залез, така че Сам и Реми помолиха администратора да ги упъти към пазара за храна. Мьжът им го отбеляза на една карта на града, благодариха му и поеха пеш, за да разгледат града, преди да се стъмни. Сам си сложи шапка и тъмни очила, както и Реми, която си сложи и шал на главата. Стигнаха лесно до пазара и се заразхождаха между масите и буретата с плодове и зеленчуци, печива и вино, като се преструваха, че разглеждат стоките, а всъщност оглеждаха самото място и посетителите му.
Реми каза:
- Сам, мислиш ли, че тук е било онова укрепление?
- Сьмнявам се. Мястото е твьрде ниско. Ако ще строиш укрепление, искаш да използваш всичко, което би ти дало предимство - височина, трудни подстъпи, вода. Мисля, че през трийсетте години на двайсети век археолозите са открити нещо тук, но не е било укрепление.
- И аз така мисля - съгласи се Реми. - По-добре да се обадим на Албрехт и Селма.
Двамата продължиха разходката си с равномерен ход и лека-полека се върнаха откъдето бяха тръгнали. Не спираха да се оглеждат иззад слънчевите си очила и внезапно Реми каза:
- Лоши новини на два часа!
Трима мъже с панталони каки, ризи, ботуши и бейзболни шапки седяха на една открита маса с по едно питие пред себе си. Приличаха на работници.
- Кои са тези? - попита Сам.
- Част от гардовете на Поляков. Ниският с русата коса е един от четиримата, които ме откараха в Нижни в онова буре. А онзи, много високият, го видях през нощта, когато избягахме.
- Предполагам, било е неизбежно да пристигнат преди нас - каза Сам с въздишка. - Дали са ни видели?
- Едва ли. С нищо не го показват, а и никой от тях не ми прилича на човек, който ще се престори, че не ни вижда, за да ни заблуди. По-скоро биха хукнали веднага след нас.
Върнаха се в хотела по заобиколен път, като от време на време спираха, за да проверят дали някой не ги следи. Когато стигнаха до стаята си, отвориха пакета с мобилния телефон на Реми, включиха го да се зарежда, почакаха и се обалиха в Лa Джола.
Отговори им мъжки глас.
- Ало?
- Здрасти. Албрехт! Ние сме.
- В Тараз ли сте вече?
- Да. Наехме шофьор да ни докара, но не говори английски.
- А какво говори?
- Казахстански и малко руски.
- Нормално. Кажете ми какво става.
- Току-що се върнахме от пазара, където според историците е бил древният Тараз. Видяхме четирима от бандитите на Поляков пред едно кафене. Не мислим, че са ни видели. Също така не мислим, че пазарът е нашето място. Твърде ниско е, за да е бил укрепление. А и не се намира на река. Може би из града има извори или кладенци, но не сме ги видели.
Албрехт зачатка по клавиатурата.
- Дайте ми секунда, за да се ориентирам по компютърната карта. Така... Хм, мисля, че сте прави. Според старите китайски извори петстотин души са се трудили две години, за да построят укреплението. Китайците са били във война с хунну. Така са наричали хуните. Хунският водач Джиджи е очаквал вражеска армия от около триста хиляди души, така че укреплението трябвало да бъде много здраво - нависоко, с достъп до вода. Знаем, че стените са били високи, защото когато китайците пристигнали, видели, че могат да ги преодолеят, само ако натрупат пръст под стената, по която да се покатерят. Битката била свирепа и дори съпругите на Джиджи стреляли от бойниците. Китайците обаче преодолели защитата и спечелили битката. Тъй че руините под пазара по-вероятно са жилища или гробище.