- А какво би представлявал гробът на Мунджук? - попита Реми. - Какво да търсим?
- Изпращам ви снимки на всички известни погребения на раннохунски владетели и воини в Монголия. Погребвали са ги под могили. Обикновено има погребална камера от камъни, а отгоре се наслояват камък, почва и трупи от сибирска лиственица.
- Прилича на това, което открихме във Франция. Беше от дървени трупи, измазани с хоросан.
- Търсете релефни форми, които е възможно да са били могили. Навярно са били подравнени или умишлено, или от времето, климата и реката. Но няма как Мунджук да е в укреплението. Било е унищожено триста години преди неговото време. Помнете, търсим вожд, умрял по време на нашествията към Европа. Ако пазарът се намира над гробищен комплекс, гробът на Мунджук би бил сред последните там.
Реми каза:
- Има ли начин да разберем как смъртта на този вожд се е отразила на сина му Атила?
- Знаем доста неща - каза Албрехт. - Мунджук е бил погребан през 418 г. Атила е роден през 406 г., тъй че е бил на дванайсет, когато е умрял баща му и чичо му Руга е станал вожл. Понякога си мисля, че може би още от това поколение вождовете са били двама - че Руга и Мунджук са споделяли властта, както Атила и Бледа по-късно. Мунджук загинал, точно когато хуните били на границата на грандиозен исторически скок. Великото преселение и завоюването на по-голямата част от Азия и Европа вече е било започнало. Знаем, че около 370 г. вече са имали контакт с римляните покрай Дунав, така че тялото на Мунджук е било върнато в родината му само за погребението. Атила навярно е пристъствал, а после се е върнал на запад. По онова време младите принцове били изпращани в Рим за няколко години, за да бъдат насърчени семействата им да подписват споразумения с Рим. На свой ред римляни са били изпращани като заложници в съседни царства. Когато бащата на Атила умрял, младият принц станал много подходящ за заложник и го изпратили в Рим.
- Сигурно е било тежко преживяване за дванайсетгодишно момче - предположи Реми.
- Несъмнено! Или преди, или по време на пътуването дотам Атила успял да научи латински, който за хуните бил езикът на войниците и го смятали за полезно знание за член на управляващия род. По-късно латинският му помогнал да общува със съюзници и поданици от стотици племена, както и с емисари на империята. Атила се е срещнал с мнозина римски аристократи, разбрал е как управляват и несъмнено е научил много и за римската армия. - Албрехт направи пауза. - Май малко се отплеснах, а? Трябва да открием гробницата на Мунджук. Имате ли представа как да го направим?
- На първо място, внимателно - отговори Сам. - Намираме се в страна, чийто език не познаваме, а в този град малцина говорят нашия. Знаем, че тук действат антиамерикански групи. Току-що се връщаме от вероятното място, но е толкова претъпкано, че едва има къде човек да застане, камо ли да копае. Проблемът е, че Поляков и другарчетата му като нищо ще ни изпреварят, ще претопят намерените съкровища и ще ги обърнат в пари. Мисията ни е нещо като „спасителна” археология. Или се възползваме от шанса си сега, или може и да не получим друг. Това е последното съкровище, което Атила казва, че трябва да намерим, за да стигнем до гробницата му.
- Знам - каза Албрехт. - Но нито едно съкровище не струва човешки живот, колкото и да е ценно.
- Съгласен съм - отвърна Сам. - Вече насилихме късмета си твърде много. Но мисля, че има начин да го сторим още веднъж.
27.
Тараз, Казахстан
Същата вечер Сам отиде до стаята на Нурин и го покани на вечеря. Успя да го направи със смесица от пантомима и жестове, а накрая отиде до асансьора и даде знак на младежа да го последва. Когато Сам въведе Нурин в стаята им, Реми му подаде менюто на румсървиса. Помолиха го да направи поръчката по телефона. Бяха нарисували на лист хартия различни животни и зеленчуци. Той схвана и изпълни. Докато чакаха вечерята, Реми взе от масичката за кафе едно списание и му показа снимки на модерна казахстанска жена с обувки с плоска подметка, свободна рокля и покрита с хиджаб коса. Посочи към нещо, което приличаше на адреса на магазина, в който се продаваха тези дрехи. Показа му и реклама на магазин за бебешки консумативи и отново му посочи адреса. По-късно, когато се нахраниха, тя извади една тетрадка и му показа няколко картинки, нарисувани от Сам. Бяха ясни и точни, точно като от инженер като Сам, с числа, които показваха размерите. Първите картинки бяха на машиностроител, който оразмерява и оформя резбата на няколко тръби, за да мотат да се свържат една с друга. Сам извади металните тръби и ги показа на Нурин. Последва диаграма на голяма дървена кутия с посочени размери и мъж, който я боядисва в черно. Нурин огледа картинките и диаграмата.