- Вече може да намалиш. Ако толкова скоро ни изгубят от поглед, може и да се откажат. Искаме да се вживеят в прследването
- Разбрано! - отвърна тя.
Тя продължи, като се стараеше лодката им да остава в полезрението на преследвачите, докато Сам не каза:
- Така, а сега към Вермилиън.
Реми зави вдясно, почти летейки над водата, и се насочи към каналите на езерото. Щом ги доближиха, тя намали скоростта.
- Хей, свърши нещо полезно! - викна тя към Сам. - Застани на носа и гледай да не се ударя в нещо живо или такова, което да ни потопи.
- С радост - отвърна Сам.
Застана на носа и започна да насочва Реми към най-чистата част от канала. Оглеждаше водата за подводни корени и плитчини и насочваше лодката. Водата беше тъмна, почти непрозрачна, а бреговете на канала бяха задръстени с папрати. По дърветата висяха мъх и лиани. По-навътре към сушата растителността се сгъстяваше, а дърветата оформяха сводове над водата. След известно време Сам се обади:
- Дай на празен ход!
Лодката преплава няколко метра почти беззвучно, след което спря под един сенчест шубрак. Някъде в далечината зад тях ревеше двигателят на черно-сивата лодка. Сам и Реми си кимнаха и тя отново ускори. Продължиха още двайсет минути и Сам отново ѝ махна. Реми отне почти цялата скорост. Сам се върна на кърмата и погледна картата.
- Приготви се за котва.
- Сигурен ли си?
- Има ли му нещо на мястото?
- Това е влажно, гъмжащо от комари блато, където алигаторите и редките американски крокодили водят битка на живот и смърт с отровни водни змии. Една бяла чапла току-що получи топлинен удар и падна от клона.
- Идеално е значи! - каза Сам. - Да си сложим неопрена. Ще ни пази от комарите. Вземи си и ботушите, защото ше ходим. А може и плавниците, ако ни е нужна скорост.
Сам огледа картата н постави голям червен „X“ на около километър от сегашното им място.
- Не е ли малко недодялано?
- Толкова упорито ше са сс трудили, за да стигнат до тази улика, че ще искат да и вярват.
Щом се приготвиха, Сам притегли лодката към брега с една рибарска кука, докато слязат и направят няколко крачки в калта, после избута лодката, за да я върне в средата на канала.
- А сега какво? - попита Реми.
- Сега правим голям преход.
- Очарователно! Води!
Тя закрачи след него през папратите и гниещата растителност. От време на време Сам се обръщаше да провери как се справя съпругата му. Тя вървеше в равномерен ритъм и се усмихваше. След около двайсет минути Сам спря.
- Досети се, нали?
- Може би...
- Защо само „може би“?
- Мислиш, че са сложили проследяващо устройство на лодката ни, нали?
Той се ухили.
- Намерих го. Зачудих се защо не са повредили двигателя и осъзнах, че не са, за да не се мотаем твърде дълго из двигателния отсек.
- Да довършим разходката тогава и да видим дали са се подлъгали по „следата“.
- Понякога ме изумяваш – каза Сам с усмивка.
- Наистина ли? – каза тя. – Все още?
Той поведе Реми още по-навътре в блатото и след това направиха широк десен завой, така че маршрутът им оформи огромен кръг. Върнаха се при своята лодка и продължиха още стотина метра до следващия завой на канала. Чуждата лодка беше закотвена там, за да не я видят Сам и Реми.
Сам седна на един повален дънер, сложи си плавниците и надяна маската.
Реми постави длан на ръката му.
- Говорех за алигаторите само в преносен смисъл.
- Не им казвай, че съм тук.
Той навлезе в мътната вода и изчезна. Показа се отново на кърмата на чуждата лодка. Направи няколко крачки към носа, вдигна котвата и остави лодката да се понесе по течението.
Реми бързо се придвижи през плитчините до тяхната лодка, която се намираше до брега, сред мъртвите дървета. Избута я с куката, вдигна котвата и погледна към Сам в другата лодка, която бавно се носеше към нея. Съпругът ѝ сплиташе няколко жици, които бе оголил с ножа.
Сам докосна две от тях, двигателят запали и той подкара лодката към съпругата си. Реми също запали двигателя на тяхната и пое по канала пред него, като разчиташе на паметта си, за да избягва потъналите дънери и плитчините. След няколко минути вече се намираше в езерото Вермилнън, а след това - в залива. След малко се появи и Сам с другата лодка.
Когато стигнаха до откритите води, далеч от нос Каминада, съпрузите приближиха двете лодки и ги вързаха една за друга. Реми се прехвърли при Сам в черно-сивата.
- Лукаво!
- Благодаря! - отвърна съпругът ѝ. Запретърсваха лодката, като обърнаха най-голямо внимание на кабината. След няколко минути Реми вдиша синя папка със стотина страници.