Сам обясни с жестове и сочене към часовника, че иска Нурин да ги откара до пазара и да им помогне да разположат кутията в един и трийсет след полунощ. Включи електронното оборудване да се зарежда и всички си легнаха.
Сам и Реми се събудиха в един, облякоха се, опаковаха и прибраха в раниците оборудването си - компютър, бормашина с батерии, стоманени бургии, фенерчета, фибро-оптичния апарат и тръбите, и отидоха при Нурин. Той беше буден и готов за действие, а кутията, разглобена, вече се намираше в багажника. Откара ги до пазара и им помогна да пренесат екипировката до изоставеното място, което Сам и Реми си бяха избрали.
Покривалата на сергиите си стояха, но самите сергии и дюкяни бяха празни. Магазините по края на пазара бяха заключени и със спуснати метални кепенци. По улиците оттатък магазините светеше по някоя светлинка, но това само караше пазарът да тъмнее още повече.
Hурин помогна на Сам и Реми да сглобят кутията, след което Сам го потупа по ръката и му посочи колата. Нурин се отдалечи натам.
Сам извали магнитомера, а Реми прикачи лаптопа към него. Разходиха се на няколко метра напред-назад, за да проверят точно къде се намира мястото, където магнитомерът отчита разлики в магнитните полета. Преместиха черната кутия точно над аномалията. Приличаше досущ на тезгях като тези на пазара. След това Сам повдигна подвижната част на кутията, за да пролази Реми вътре, а той прибра магнитомера в раницата и се мушна при съпругата си.
Беше тясно, но Сам беше проектирал кутията, така че да има достатъчно място за нужните му движения. Прикрепи към бормашината дълга бургия, предназначена да преминава през дебели парчета дърво и започна да пробива. Земята на пазара беше най-вече фина песъчлива пръст, втърдена от хиляди стъпки. Сам лесно достигна до дълбочина около метър и двадетсет. Когато почти цялата бургия влезе в земята, той я отвинти и взе следващата, чиято резба позволяваше да се прикрепи към първата. Съедини двете, прикрепи ги кьм бормашината и продължи. На около метър и осемдесет достигна до по-твърд пласт.
Сам издърпа внимателно съединените бургии, след което вкара твърдата фибро-оптична тръба в дупката. Образът се показа на лаптопа на Реми. В края откъм дъното имаше цветна видеокамера и ярка лампичка, тъй че образът беше много ясен. Реми донамести тръбата според картината.
- Мисля, че имаме късмет. Стигнал си до върха на правоъгълника и или си пробил горната част на камъка, или си уцелил пролуката между два от тях. Следващият пласт прилича на дърво.
Тя обърна екрана към него.
- И на мен ми прилича на дърво. Няма кора, така че може би са дебели летви, а не дънери.
- Да се залавяме отново за работа тогава.
Сам продължи да пробива. Дървото беше плътно и твърдо, но определено беше дърво, а не камък. Внимаваше, зашото нямаше резервни бургии.
След около десет минути върхът на бургията рязко потъна на няколко сантиметра.
- Пробихме дървото - заяви Сам. - Вътре сме!
Разглоби бормашината и я остави настрана. Пуснаха оптичния апарат през новооформената дупка, а Реми наблюдаваше екрана. В дъното пространството рязко се разшири и образът се промени.
- Гробницата! - каза Реми. - Започвам да записвам.
Сам с мъка се обърна в тясното пространство, за да наблюдава екрана. В дъното на стаята върху одър лежеше скелет. Беше облечен в пищни червени одежди с наметало, чифт високи ботуши и нещо на главата, което Сам и Реми за пръв път виждаха. Тази шапка или шлем - бе висока поне половин метър, оформена като тесен конус, със сложна златна плетеница, която се подаваше на пет-шест сантиметра пред челото. На колана висеше дълъг прав меч в ножница и кама, горе-долу наполовина толкова дълга. Премяната се крепеше от златни дискове, които обсипваха и останалата част от дрехата. Виждаха се доста оръжия, включително кръгъл шит с посребрена повърхност, лъкове и колчани, пълни със стрели - също нефритени и златни бижута, кутии от слонова кост, седла и юзди, украсени със злато.
Сам и Реми настройваха апарата и образа на лаптопа в търсене на най-важната част от съкровището, думите на Атила. След двайсетина минути Реми промълви:
- Не видях нищо, което би могло да е послание, а ти?
- Не. Ще опитам нещо друго. - Сам издърпа апарата и зачовърка по него. Премахна твърдите тръби, в които беше оптичният кабел, а след това махна и удължението. Остана дългата черна изолирана оптична нишка. В далечния ѝ край беше заобления връх с мощната лампичка и камерата. Бавно и внимателно Сам вкара кабела в дупката. Многократно трябваше да го издърпва нагоре сантиметър-два, за да го изправи или да го усуче, така че да избегне някоя неравност. Накрая, след многобройни минути, върхът на кабела влезе в гробницата и се сви малко, така че виждаха идеално стените на каменната стая.