След като руските полицаи претърсиха останките от дома на Поляков, заключиха, че химическата струкура на пепелта в мазето им е непозната. Поляков се надяваше да нямат нужното търпение, за да я анализират. Знаеше как руските служби на реда могат да измислят на непозната субстанция химическо съдържание, дори по-страшно от реалното. Затова не позволи субстанцията да остане непозната. В показанията си беше описал бъркотията като остатъци от различни медицински химически съединения, по които е работил в лабораторията си, за да създава животоспасяващи лекарства.
Биха открили двата коня на дъщерите му невредими, на едно поле на двайсет и пет километра от къщата, така че тази част мина добре. Но не можеше да се примири с мисълта, че Фарго му причиниха толкова големи щети, а и на всичкото отгоре, очевидно не се опасяваха, чс могат за втори път да попаднат в ръцете му. Но грешаха! От дни четирима от хората му оглеждаха града за тях, а екип, нает от нефтена платформа, разкопаваше хълмовете за гробницата на бащата на Атила.
Двама от хората му го посрещнаха на летището. Русият участваше в отвличането на Реми Фарго, последното адекватно действие на служителите му, което си спомняше.
- Някакви новини? - попита Полякои.
- Бяха тук - каза русият.
- „Бяха“ ли? А сега кьде са?
- Излетяха преди два часа.
- Закъде?
- За Одеса.
- Одеса? Това не е крайната им спирка. Там само ще презаредят. - Той нистинктивно погледна към тавана на летището. Трябва да измисли начин да разбере накъде ще летят след това.
- Ето! - посочи русият. Данил и Лев идват. Те претърсваха хотелската им стая. Сигурно са открили нещо.
Двамата споменати се измъкнаха от таксито и забързаха към шефа си. Лицето на единият беше подуто, а другият едвам ходеше. И без да разговаря с тях, Полякон разбра какво е станало.
Беше облекчение да летят отново. Сам и Реми лежаха с отпуснати назад облегалки и вдигнати крака в големите кожени седалки. Когато частният самолет се приземи в Одеса, Сам впери поглед през прозореца, докато екипът на земята поставяше клинове под колелетата на машината и прикачаха към нея маркучи, за да я презаредят. Набра номера на Тибор Лазар в Унгария.
- Сам?
- Да.
- Как върви търсенето?
- Приключихме. Подробностите ще ги оставим на друг път. Помниш ли онази сутрин в колата към Будапеща, когато всички се съгласихме да си партнираме?
- Разбира се!
- Време е да го направим още веднъж. Разчетохме петото желание - каза Сам. - Ще открием и ще отворим гробницата на Атила.
- Еха! - възкликна Тибор.
- Ела в Рим - продължи Сам. Ще ти уредим стая в гранд-хотелел „Сейнт Реджис“. Може да доведеш и Януш и който дpyг пожелаеш. Само внимавай хopaтa на Бако да не те последват и никой да не разбере къде отиваш.
- Ще доведа Януш, но ще оставя другите тук, за да ни предупредят, ако Бако или хората му се раздвижат.
- Добре. Ела възможно най-бързо!
- Тръгваме още довечера. Не бих пропуснал това за нищо на света, ако ще да трябва да ходя до Рим.
Сам затвори.
- Звучеше доста ентусиазиран - промърмори той.
- Без този ентусиазъм Албрехт, ти, аз щяхме да сме мъртви
- Вярно е - съгласи се Сам. Служителите на летището откачиха маркучите от частния самолет. - Май сме почти готови за последната част от пътуването.
- Аз със сигурност съм - заяви Реми. - Искам хубава гледка към Рим в хубав хотел с хубава баня и рокля, която да показва колко малко съм яла от Москва насам. И искам поне една нощ да спя, вместо да копая дупки.
- Всичко това звучи напълно постижимо. Само една последна дупка и приключваме.
28.
Над Рим
Самолетът на Сам и Реми не кацна на международното летище „Леонардо да Винчи-Фюмичино“. Вместо това слязохта на „Чампиано“, на петнайсет километра югоизточно от града. Багажът им се състоеше само от един лаптоп, така че бързо минаха през митницата. Много повече време им отне да се преборят с движението в Рим, докато стигнат до хотела. Той беше скромен отвън, но пищен отвътре, с луксозни зали, украсена с вази. Администраторът ги посрещна със съобщение от Албрехт Фишер да се качат в апартамента му на десетия етаж. Реми каза:
- Ще си купя дрехи, ще се изкъпя и тогава ше съм готова да се срещам с когото и да било. - Погледна към Сам, а той не продума - По-добре да купя и за теб. Приличаш на куче, ровило за кокал.
- Достойно занимание за достойно създание, но по-добре да дойда с теб.