Регистрираха се и помолиха администратора да им осигури шофьор, който да ги откара до най-добрите магазини за дрехи. И двамата си взеха ежедневни дрехи. Сам си купи и костюм, а Реми - котейлна рокля, обувки и дамска чанта. Взеха такси до хотела и се оттеглиха в апартамента си за час, преди да почукат на вратата на Албрехт.
Албрехт отвори и по всичко личеше, че в апартамента има парти. В другия край на стаята Селма разнасяше поднос с ордьоври. Пийт и приятелката му и колежка в проучванията Уенди бяха бармани, а Тибор Лазар и брат му Януш седяха на дивана. Голямата маса в средата беше подготвена за вечеря.
- Сам! Реми! - почти се провикна Албрехт, все едно обявяваше присъствието им. - Добре дошли в скромното ни обиталище!
Всички присъстващи се изправиха, обградиха ги и в ръцете им се озоваха чаши вино. Реми прошепна в ухото на Сам:
- Все едно сънувам!
- Наистина! - отвърна той.
Седнаха на голямата маса.
- Извинете, че закъсняхме - започна Сам. - Пристигнахме с дрехите, с които участвахме в сбиване.
- Нямаме търпение да поговорим за гробницата - каза Селма. Албрехт искаше да ви изчакаме.
Албрехт се изправи.
- Добре - каза Сам. - Давай!
Ученият започна:
- Е, вярвам, че ще открием камерата с останките на Атила. Посланието му към нас, открилите петте гробници, беше много ясно. Иска да бъде погребан като гост на дъщеря на Флавиите.
- Кои са били Флавиите? - попита Сам.
- Веспасиан, Тит и Домициан, баща и двама синове, управлявали Рим от 69 г. до 96 г. Построили са Колизеума. Весиасиан станал император като на практика се появил в Рим начело на армия. Трудно било да се спори с него при това положение. Тит и Домициан го наследили.
- А защо Атила ще го е грижа за тях?
- Не съм сигурен. Били са силни императори и са управлявали почти в зенита на римската мощ. Първо те се опитали да превземат Дакия и да я превърнат в колония - било е близко до хунските територии, но се е случило чак след смъртта на Флавиите.
- Значи не разполагаме с особено полезна информация - каза Реми.
- Логическите връзки са сложни. Както всички знаем римлянинът, воювал срещу Атила при Шалон, се е казвал Флавий Аеций. Не е бил римски аристократ, а се е родил в днешна България. Още млад са го изпратили като заложник при чичото на Атила, Руга. С Атила са били приятели. Името може да ги е сближило. Може би за Атила е символизирало управляващата римска класа.
- Ти каза, че Атила също е бил заложник - каза Реми.
- Да. Чичо му Руга го изпратил в Рим, когато е бил на дванайсет, през 418 г. Живял е там поне две години. Станал свидетел на огромно охолство и огромна корупция, както и убийствени заговори. Разбрал, че за един завоевател Рим е най-голямата награда. Също така наблюдавал и изучавал привичките и стратегията на най-добрата армия в света - силите ѝ, методите ѝ, слабостите ѝ. Понеже идвал от войнствен народ, това навярно му е било най-интересно.
- А какво го е накарало да поиска да го погребат като римлянин?
- За него подобно погребение е било второстепенна цел. По-важното е било да е в Рим - знак, че го е спечелил, че го е завладял.
- А ти каза, че знаеш точно къде е искал да го погребат.
- Много е важен фактът, че ранноримските императори не са били погребвани, а кремирани. Ако Атила е искал погребение, като баща си, чичо си, брат си и другите си роднини, вьзможностите за избор са били ограничени. През почти цялата римска история е било незаконно да погребеш някого в рамките на града.
- Как е станало тогава? - попита Тибор.
- Катакомбите. Ранните християни са вярвали вьв възкресението, така че са искали да бъдат погребвани Копаели тунели в покрайнините на града и погребвали xopaтa си там. Първите катакомби били тези на Домицила, дъщеря на Флавиите - племенница на Веспасиан и пьрва братовчедка на Тит и Домициан. Земята ѝ принадлежала. Подобно и на следващите четирийсет катакомби, тези били прокопани покрай един от големите пътища.
- Колко време ще ни отнеме да открием катакомбите на Домицила? - попита Тибор.
- Не много - отвърна Албрехт. - Адресът е „Виа деле Сете Киезе“ № 282. Малко на запад от „Виа Ардеатина“ и Апийския път.
- Само това ли? Искаш да кажеш, че е просто на няколко метра под земята до някакъв път?
- Не точно. С Атила никога нищо не е просто. В катакомбите на Домицила има сто и петдесет хиляди тела. Петнайсет километра подземни проходи на четири нива. Всеки тунел е около два метра широк и два метра висок, а телата се намират в ниши в стените. Има слепи проходи и стаи, всяка с още ниши. Скалата се нарича туфа, мек вулканичен камък, който се втвърдява при досег с въздуха. Под цял Рим е. Ако искаш да погребеш някого, трябва да намериш свободно място или да разшириш някой тунел, за да освободиш такова, а слел това да издълбаеш ниша и да поставиш починалия там. После да уплътниш мястото с каменна плоча. В нея да издълбаеш име, възраст и дата на смъртта.