Выбрать главу

- Но защо Атила е избрал такава катакомба? - понита Реми. - И как изобщо е научил за тях?

Албрехт рече:

- До края на живота си ще се наложи да си обяснявам как­во е правил Атила и защо. Рим е бил най-прочутото място в света. Хората постоянно говорили за него. Атила е бил нау­чен да се възхищава на Флавиите, двама от които историци­те са включили в групата на „петимата добри императори”. Мнозина от Флавиите са били погребвани в най-старата част на тези катакомби. Знаел е също, че има риск да осквернят и плячкосат гроба му. Знаем, че е оставил изключително стриктни разпоредби относно гроба си. Знаем, че е бил много лукав. Рим е бил пълен с хора от всяка част на империята и Атила е знаел, че малка група хуни няма да изглежда подоз­рително, за да успеят да влязат в катакомба извън границите на града. Да скрие гроба си сред тези на сто и петдесет хиля­ди християни, които не притежават почти нищо, звучи точно като нещо, което Атила би сторил. А и той самият ни казва, че го е сторил.

- Да, но тогава е бил на дванайсет.

- Знаем, че хората, подценили Атила, обикновено са за­гивали. А и има друга причина да вярваме на младия Атила.

- Каква?

- Атила е бил избран за заложник, не по-големият му брат Бледа и не някой друг. Това е бил най-добрият шанс на Руга да има шпионин в най-важния владетелски двор в света. Също така е било възможност за римляните да установят връзка с младежа, за когото са вярвали, че един ден ще предвожда хуните. И двете страни са били на едно мнение кой ще е - дванайсетгодишният Атила.

- Добре - каза Сам. - Знаем къде е гробницата и всички от екипа ни са тук. Да планираме как ще стигнем до нея.

- Искам всички да сме там, когато я открием - каза Реми. - Дори ако сме закъснели с хиляда и петстотин години и някой е ограбил гробницата, всички ще последваме инструкциите му до последната буква.

- Реми е права, че гробницата може и да е плячкосана. Някои от катакомбите са попаднали под ударите на вестготи, ломбарди и средновековни иманяри. Може и нищо да не от­крием. Но катакомбите на Домицила са най-запазени.

Сам попита:

- А как стоят нещата според закона?

Селма отвърна:

- Поинтересували сме се. До девети век римляните вече са изоставили катакомбите на Домицила и са забравили, че съществува. През 1873 г. катакомбите били преоткрити. Понеже по-голямата част от тях е било раннохристиянско гробище, е преминало към Католическата църква. През 2007 г папата назначава за администратори Мисионерите на светото слово, специално създадена за целта организация от свещеници и монаси. В момента са отворили за публиката около километър и половина, но се отнасят добре към проекти за проучване, картографиране и фотографиране на останалата част за исторически цели. Определено е най-големият и най-стар комплекс и в него още лежат костите на хиляди хора, погребани там. Обадихме се на капитан Боярди от Тутела Патримонио Културале. Съгласи се не само да ни осигури ескорт, но и да се застъпи за нас пред Мисионерите. Ще им разкаже как сте оставили съкровището от Мантуа на властите.

-      Чудесно! - възкликна Реми. - Той ни е нужен на наша страна.

-      Обади се преди известно време и поиска да говори с някой от вас двамата. Казах му, че работя за вас, и той по­ръча да предам, че ще е тук възможно най-скоро. Задействал е Министерството на културата да одобри проекта като съв­местен. Всичко по-старо от 9 в. пр. Хр. или по-ново от 4 в. ще получи разрешение за износ към Щатите. Всичко друго се определя според случая.

-      Щедри условия - отбеляза Сам.

-      Хубаво ще е да имаме официална подкрепа - каза Ал­брехт. - Да проучваш катакомби е като пещерна експедиция. Подът е корав, гладък и относително равен и сух. Но оттатък публично достъпните райони не е много по-различен от този през четвърти век. Няма електричество. Всички мъртъвци ще са там, където са били в самото начало. Ще използваме как­вото си носим и нищо няма да отнасяме със себе си. Това е петнайсеткилометров археологически обект. Картографира­ме и снимаме, но доколкото е по силите ни, не пипаме нищо. Трябва да сме много методични, внимателни и търпеливи, за­щото гробът на Атила със сигурност е скрит някак. Търсим едно от най-големите съкровища на Античния свят. Атила е започнал да планира погребението си на дванайсет и не е спрял до смъртта си - трийсет и пет години по-късно. Можем уверено да предположим, че трудно ще намерим гробницата.