Сам се включи отново:
- По-добре всички заедно да решим как ще действаме. Преди да слезем, нека всеки внимателно прецени възможностите си. Ако не мислите, че можете да ходите петнайсет километра по груба скала с раница на гръб, по-добре помнете, че отиването и връщането са трийсет километра. Ако сте дори малко клаустрофобични, по-добре си дайте ясна сметка за това още сега. Всеки в тази стая е заслужил да слезе. Но ще ни трябват и хора на повърхността, за да наглеждат автомобилите, както и всичко, което ще вземем оттам, да се оправят с властите и така нататък.
Всички се спогледаха, но никой не продума. Накрая Селма рече:
- Ще съм по-ценна над земята.
- Аз слизам! - заяви Тибор.
- И аз - добави Януш.
- Аз пък трябва да сляза - каза Албрехт. - Зная какво търсим.
Сам и Реми също заявиха, че слизат.
Уенди каза:
- Оставам със Селма.
- Благодаря! - зарадва се Селма. - Започвах да се чудя сама ли ще ме оставите.
- И аз оставам - каза Пийт.
Сам рече:
- Доколкото познавам Боярди, ще остави няколко от хората си с вас. Ако намерим съкровище, най-добре да го пази полицията. Така, а сега да планираме екипировката. Долу ще сме петима души. Боярди и още двама карабинери - осем. На всеки от нас ше му трябва ръчна количка. Колелетата трябва да са големи и гумени, като на малък велосипед. Така никои няма да носи трийсеткилограмова ранина и ще можем да товарим предметите при първия курс наобратно.
- Ако не намеря колички, ще накарам някой да измайстори - каза Селма.
- Кога мислиш, че ще сме готови?
- Днес е четвъртък. Катакомбите са затворени за посетители всеки вторник. Ако дотогава се споразумеем с администраторите, вторникът е удобен ден.
Някой почука на вратата и неколцина сервитьори им донесоха вечерята. Групичката се настани около масата и продължиха с плановете, докато вечеряха. Селма беше поръчала разнообразни ястия и вина - към тях морски дарове, телешко, агнешко, пилешко. Имаше паста и няколко вила салати. Десет минути след началото на вечерята се почука отново.
Беше капитан Боярди, с тъмен цивилен костюм, вместо с черната си униформа.
Сам го посрещна:
- Капитане! Радвам се, че успяхте да дойдете толкова бързо.
- Ако продължавате да спасявате живота на полицаи, ще продължаваме да се отзоваваме бързо. - Той прегърна здраво Сам и го тупна по гърба. - Радвам се да се видим пак, Сам!
Целуна ръка на Реми и каза:
- Реми, какво удоволствие е да те видя отново. Очите ми има на какво да се насладят след дългия път.
- Моля, влезте и се присъединете кьм нас, капитане - отвърна мило Реми. - Хората ви с вас ли са? И те са добре дошли.
- Не - рече капитанът. - Помните какви неприятности си навлякохме, заради това, че ни бяха забелязали. Този път се разделихме и си поделихме необходимите посещения по пътя. Аз си запазих иай-приятното.
- Благодарим! - каза Сам. - Нека ви дадем нещо за ядене и пиене. Ако няма нищо по вкуса ви, ще поръчаме още. В хотел сме, все пак.
- Бих пийнал нещо газирано - каза той. - Ако нямате, ще пия вода. Имам още срещи тази вечер.
Сам му подаде чаша джинджифилова бира и седнаха. Боярди продължи:
- Министерството на културата одобри предложението ни за съвместен проект. Разрешиха и разкопки, осигуриха подкрепата и на Мисионерите на светото слово и изпратиха моя отряд за помощ. Кога започваме?
- Ще ни се да е вторник, когато катакомбите са затворени за посетители.
- Идеално! Предпочитам да не отделям хора за справяне с тълпи турист.
- Как подсигурихте толкова бързо подкрепата на министерството?
- Вие доброволно му предадохте първото съкровище и така показахте, че сте oтговорни и сериозни хора. Сражавахте се с престъпници, за да спасите карабинери и доказахте, че сте истински приятели на държавата, на историческата наука, а и мои.
- Радвам се, че го сторихме - отговори Сам. - И този път ще помолим министерството да поеме попечителството над всичко открито.
- Чудесно! Ще се подготвим да изпратим в Неапол всичко, каквото намерим.
- Ще слезете ли с нас в катакомбите?
- Разбира се! Заедно с още двамина. На входа ще имаме трима души с камиони и радиовръзка с римската полиция, както и с пост за първа помощ.
- Благодаря! - каза Сам. - А ще бъдете ли готови за вторник?
- Готови сме още утре.
- Вторник ще е най-добре - каза Сам. - По кое време мислите, че трябва да започнем?
- Четири сутринта. Движението по улиците в Рим е кошмарно от деня, в който убиват Цезар. Още чакаме да се оправи.