29.
Под Рим
Във вторник, в четири сутринта, членовете на експедицията се бяха събрали пред катакомбите на Домицила, на „Виа деле Сете Киезе“ № 282. Още не се беше развиделило, но мисионерът брат Паоло ги очакваше. Носеше кафяво монашеско расо, ала с очилатото си лице приличаше повече на бизнесмен - дори чорапите и обувките му подхождаха повече на такъв. Приличаше на офисен работник с хавлия за баня вместо костюм.
Последваха го по тясно стълбище до предните порти на църква от четвърти век. Над земята се вижадха само покривът и един ред прозорци, а вътрешността изглеждаше много стара. Беше гола, повече реликва, отколкото място за богопочитане. Екипът докара екипировката си и брат Паоло им показа трите кораба на църквата, посочи им входа към катакомбите и ги остави да поемат надолу.
На осмината изследователи им отне половин час да свалят количките си по първите три каменни стълбища, до нивото, откъдето щяха да започнат. В дните на подготовка лека-полека сведоха оборудването до най-основните неща - фенери, фотографска екипировка, инструменти, вода и храна. Всеки от изследователите прикрепи по едно фенерче към челото с еластична лента.
Докато си проправяха път през първите тунели видяха празни ниши, няколко малки римски фрески, измазани или изрисувани върху скала или тухли, няколко празни стаи, предназначени за крипти.
Имаше параклиси и изрисувани помещения, но по-голямата част oт тунелите бяха от лъскан, неукрасен камък туфа. Напредвайки, попадаха на все повече ниши с останки. Някои бяха запечатани и с големи камъни. Албрехт започна да изнася лекция.
- Тук можем да се поотпуснем. Тези робове са oт 550 г. до 600 г., дълго след смъртта на Атила. Няма как да е в тунел, който по негово време още не е съществувал. Искаме дa стигнем до частите преди 453 г. Забележете, че на никои от камъните пред нишите не е изписана датата като число. В тази епоха римляните са използвали Юлианския календар, който започва през 45 г. пр. Хр. Годините не са били номерирани, а са именувани на двамата консули, поемащи властта на всеки първи януари. В годината на смъртта на Атила са се казвали Флавий Опилио и Йоханес Винкомал. Запомнете имената. Атила още е бил в лагера си при река Тиса, когато е умрял, значи е било твърде рано за война. Значи трябва да е умрял в някой от първите три месеца.
Реми попита:
- А ще пише ли името му?
- Почти със сигурност не, освен ако не е променено някак. Бил е много умен. Не би искал някои римлянин да открие гроба му. Но мисля, че е искал да бъде открит някой ден.
- Определено ни даде всички насоки - каза Реми.
- Накара ни да се придвижим от последното му съкровище към първото. Мисля, че е искал някой хун да свърши това и да използва богатствата, за да завладее света. Може би някой от потомците му. Явно никой от тримата му синове не е бил достоен за задачата и Атила го е знаел.
- Започва да ми се струва, че сме пропуснали нещо, може би някаква улика кьм това да разпознаем гроба му сред останалите - промълви Реми.
- Това също е част от изпитанието. Ще използваме каквото имаме - дата и възраст, и ще видим какво още може да открием. Катакомбите са били използвани между втори и седми век, така че ще е в някоя от по-ранните ниши. И предполагам, че ще има нещо, което случаен човек не би разпознал - може би някакъв езиков сигнал, нещо не на латински.
- Дано не го е направил твърде трудно за не-хуни.
- Вярвам, че не е. Помисли през какво минахте със Сам. През цялото време ви показва какъв е бил. Накара ви да посетите всяко място, където животът му се е променял. Преведе ви от последнтие си дни, дните на най-голямата му мощ с неговата германска принцеса Илдико в лагера насред унгарските равнини, обграден от стотиците си хиляди фанатични последователи, чак до първите мигове на прохождането си като държавник. Сега знаем, че това начало не е било триумфално, а момент, когато осиротяло дванайсетгодишно момче е стояло край гроба на баща си, и е било готвено за заложник. Момче, което се е заклело да превземе Рим и да го погребат там.
- Но не е превзел Рим.
- Стигнал е до момента, когато е можел, но е избрал да запази това за друг ден.
- И е умрял, преди да се върне.
- Да. Смъртта му е изненадала всички. В дългия период, докато е заравял плячкта си и е оставял тези послания, убеден съм, че не се е съмнявал в съдбата си - да завладее Рим и да се обяви за император. Когато отстъпва при река По през 452 г., е бил сигурен, че няма кой да го спре. Флавий Аеций, попречил му да разшири владенията си до атлантическия бряг, вече не е имал армия, с която да му се противопостави. Оказва се, че победата на Аеиий е последната победа на армията на Западната римска империя и мисля, че и Атила го е знаел. Мисля, че през късната пролет или ранното лято на 453 г. е щял да се върне и да атакува Рим. Но вместо това е умрял.