Крачеха през мрачните катакомби, като си светеха само с челниците, освен когато оглеждаха с фенерчета някой надпис или снимаха. От края на групичката Сам се обади:
- Четете всеки камък, който видите. Снимайте, за да си спомним после маршрута.
Оставяха зад гърбовете си галерия след галерия. В един момент Тибор и Януш свърнаха в един страничен коридор и изтичаха обратно при групата, за да не я изагубят.
Сам спря и им прошепна:
- И вие ли чухте нещо?
Тибор рече:
- Приличаха на стъпки някъде в тъмното зад нас. И ти ли ги чу?
Междувременно Реми питаше Албрехт:
- Смяташ, че хората на Атила са слезли и са го поставили на мястото на по-ранно погребан човек?
- Точно така! Мисля, че са открили тунел или дори цяла част от катакомбите, достатъчно стара, за да не я посещава никой. Освободили са някоя ниша и са сторили нещо, което са правили и някои римски семейства - копали са по-дълбоко и са разширили много повече наличната ниша. Оставили са отвора малък, за да прилича на тези наоколо. Но ако съкровището е голямо, колкото очакваме, ще намерим много по-голямо помещение от досегашните.
- Трябва да помислим повече за това как да го открием - каза Реми. - Има ли някакъв фамилен символ, някаква игра на думи с името на Атила, някакъв прякор?
- Дори самото име е обект на спорове. Някои мислят, че името Атила има готски корени и значи „малък баща”, oт атил - баща, и ла - умалителна частица. Хуните са били с азиатска кръв и по-дребни от готите. Имаме и описанията на Приск, според които Атила е бил нисък.
- Приемаш ли тази версия? - включи се Тибор.
- Не. Мисля, че противоречи на твърде много от информацията за него. Бил е харизматичен водач и абсолютен владетел на хората си - тиранин, ако щете, както и безмилостен воин. Понякога е използвал определени стратегии с цел да опази хората си, но понякога, ако такава е била целта му е запращал конницата си срещу силно укрепени позиции и е приемал огромните загуби като цена на победата. Не е бил човек, когото ще посмеят да нарекат „малкия баща“, и със сигурност сам не е използвал това име.
- А каква е твоята теория?
- Мисля, че хунският език е бил най-близо до този на дунавските прабългари. На този език „атила“ идва от „баща" и „земя“ и можем да си го преведем като „баща на земята“ или „баща на света“, вседържец. Подхожда на ролята на хунски предводител, който е трябвало да носи победи и благоденствие на народа си. Нищо в това значение не подсказва за влияния на западни гледни точки или езици.
Групичката обходи първите три обещаващи галерии, но безрезултатно. Всички бяха отпреди 400 г. Имаше надписи, но нито един не съдържаше нужните елементи - правилните имена на консулите и възрастта четирийсет и седем, както и дата на смъртта в първите три месеца от г одината.
Капитан Боярди попита:
- Защо предполагаме, че Атила казва истината за всичко това? Защо да не си постави фалшиво име, година и ден?
Албрехт отвърна:
- Защото не отговаря на целта. Мислим, че е искал гробницата му да бъде открита от човек с нужната решителност, хитрост и неотклонност. Предвидил е богатствата за някой бъдещ лидер на хуните, който с тяхна помощ да владее света.
Стигнаха до четвъртия район от списъка на Албрехт и Селма, където галериите се пресичаха като улици в подземен град. Хората от групичката четяха надписи и снимаха, както правеха вече часове наред и тогава, без особена изненада в гласа, Реми се обади в тъмнината:
- Мисля, че го открихме.
Албрехт се закова на място.
- Какво?! - обърна се той към нея.
Реми стоеше до няколко ниши, скрити от камъни. Посочи една от тях и повтори:
- Мисля, че това е Атила.
Албрехт се приближи. Челникът му освети надписа пред Реми. Останалите също се скупчиха около тях. Албрехт зачете.
- „Фиделис Милес“, което значи „верен воин“. „Обит дие анус Флавиус Опилио ет Йоханес Винкомалус вицесимо куинто Иануарий. XLVII.“ - Засмя се на глас и прегърна Реми през раменете. - Мисля, че си права!
Всички започнаха да се тупат по гърбовете и да се прегръщат. Сам каза:
- Нека се отдръпнем, та да снимаме камъка. Oтсега нататък ще документираме всяка стъпка, ще измерваме и ще снимаме всичко, преди да го докоснем. Албрехт ще ни ръководи.
През следващите два часа усилено описваха камъка и внимателно го подготвяха за отстраняване. Накрая го махнаха. В нишата имаше скелет на хунскн воин от пети век, много подобен на тези, които Албрехт бе открил на полето в Сегед по-рано през лятото.