Уейнрайт се намръщи и впери поглед в горната част на крака.
— По дяволите! Трябваше сам да го забележа…
— Това е само предположение. А както и ти отбеляза по-рано, това е повече по моята специалност, отколкото по твоята.
Той ме погледна, веселието беше изчезнало от погледа му. След това присви очи и гръмко са разсмя.
— Точно така, напълно си прав. Бях забравил, че Тина Уилямс е по-ниска от останалите две момичета. Което означава, че най-вероятно това е тя.
При тези думи той плесна с ръце и продължи:
— Както и да е, давай да караме подред. Първо трябва да я изровим.
Той взе лопатката в ръце и отново се залови за работа. Имах странното усещане, че аз бях започнал разговора, в който изказах толкова много предположения.
След това не говорихме много, но работата напредваше бързо. Прекъснахме само когато пристигна един криминалист и започна да пресява торфената почва, извадена от гроба. Не откри нищо друго, освен още няколко кости от заек.
Когато най-после подготвихме тялото за изваждане, навън се бе спуснал пълен мрак. Мръсният труп лежеше на дъното на калната яма и представляваше покъртителна гледка. Симс се бе върнал заедно с патолога, доктор Пири.
Пири имаше доста странен вид. Беше не по-висок от метър и петдесет и снежнобелият му гащеризон изглеждаше прекалено голям за дребната му фигура. Лицето, което ме погледна изпод качулката, имаше изключително фина, почти детска костна структура, но кожата му бе набръчкана, а погледът зад златните рамки на очилата бе на възрастен и мъдър човек.
— Добър вечер, господа. Напредвате ли с работата? — попита той с тънък, язвителен глас, приближавайки се към гроба.
Край Уейнрайт патологът изглеждаше още по-дребен, като кученце чихуахуа, застанало до доберман. Но едва ли някой би се усъмнил в самочувствието и професионализма, които той излъчваше.
Уейнрайт се дръпна назад, за да му направи място. Стори ми се, че го направи с огромно нежелание.
— Почти свършихме. Точно щях да отстъпя място на криминалистите за финалните приготовления.
— Добре — сви устни патологът и клекна до плиткия гроб. — О, да, много хубаво…
Не бях сигурен дали говори за начина на изкопаване на трупа или за самите останки. Патолозите имат славата на странни хора и очевидно Пири не бе изключение.
— Жертвата е жена, вероятно около двайсетгодишна, ако се съди по дрехите й.
Уейнрайт се дръпна встрани от гроба и свали маската от лицето си, после присви доволно устни.
— Доктор Хънтър смята, че може да е травестит, но според мен тази идея не заслужава внимание.
Погледнах го удивено. Симс изсумтя пренебрежително.
— Точно така.
— Сами можете да видите нанесените травми — продължи Уейнрайт съвсем делово. — Вероятно са били причинени от удар с тъп предмет или от невероятно силен човек.
— Не е ли малко рано за такива заключения? — попита Пири, все още клекнал до гроба.
— Да, разбира се. Това ще се изясни по време на аутопсията — побърза да се поправи Уейнрайт. — Що се отнася до това, колко дълго е престоял трупът в земята, ако трябва да отговоря веднага, бих казал не повече от една година.
— Сигурен ли си? — попита остро Симс.
Уейнрайт разтвори ръце.
— На този етап това е само предположение, но имайки предвид състоянието на торфа и степента на разложение, съм почти сигурен.
Вперих поглед в него, докато Симс кимаше със задоволство.
— Напълно съвпада с времето, когато Монк е убил жертвите си.
— Бих казал, че можем да бъдем почти напълно сигурни в това. И тук ще си позволя да направя още едно предположение и да кажа, че това момиче най-вероятно е Тина Уилямс. Бедрената кост е прекалено къса, за да е на някоя от сестрите Бенет, които са били високи момичета. А ако не ме лъже паметта, Тина е била висока 168–170 см, нали така? Значи всичко съвпада. А нанесените травми определено сочат към Монк, като знаем какво причини той на Анджела Картър.
Карсън. Анджела Карсън, не Картър, помислих си аз, но бях прекалено ядосан, за да го кажа на глас.