Но тя отново започна да пише нещо. Този път й струваше повече усилия и тя видимо се умори. Когато свърши, откъсна листа от тефтера и го сгъна на две. Подаде ми го, очите й вече се затваряха. Мисля, че заспа, преди да успея да го поема от ръката й.
Излязох в коридора и чак тогава го отворих. Съобщението, което бе написала Крос, беше съвсем кратко.
Ти постъпи правилно.
Очите ми се наляха със сълзи, когато го прочетох. Подържах листчето известно време в ръка, преди да го прибера. Ужасно много исках да се махна от болницата, да подишам чист въздух, който да проясни главата ми, но засега това трябваше да почака.
Първо трябваше да свърша нещо друго.
Колата, както и останалите ми вещи, бяха в дома на Софи. Можех да се обадя от болницата и да извикам такси, но предпочетох да изляза навън и да спра някое. Разходката щеше да ми се отрази добре, а и не исках да оставам тук.
На рецепцията ми казаха къде е най-близката стоянка. Едва се бях отдалечил от входа на болницата, когато една кола спря до мен. Огледах се, но в това време стъклото се смъкна.
Беше Тери.
— Реших, че сигурно ще си тук — заяви той.
Продължих да вървя, без да спирам.
— Дейвид! По дяволите, спри за момент, моля те!
Колата се придвижи напред и отново спря до мен.
— Виж, искам само да поговорим. Чух какво се е случило миналата нощ. Как е Софи?
Спрях неохотно. Независимо от мнението ми за него двамата бяха имали връзка. Чувствата не изчезват само защото тя е приключила.
— В интензивното отделение е. Нищо повече не знам.
— Господи. — Лицето му бе пребледняло. — Но ще се оправи, нали?
— Не знам.
Изглеждаше шокиран.
— Къде отиваш? — попита той вяло.
— Трябва да си взема колата. Пред къщата на Софи е.
Наведе се и отвори вратата до себе си.
— Качвай се. Ще те закарам.
Не исках да прекарвам повече време в компанията на Тери, но понеже темата беше Софи, гневът ми срещу него изглеждаше маловажен. Миналото си беше минало. Животът беше прекалено кратък, за да се сърдим на някого. Освен това бях толкова изморен, че едва стоях на краката си.
Качих се в колата.
Изминахме няколко километра в мълчание. Едва когато излязохме извън града, Тери го наруши.
— Говори ли ти се за това?
— Не.
Той отново замълча. Вперих поглед през прозореца навсякъде около нас се простираше тресавището. Отоплението в колата беше включено и това наред с монотонното бръмчене оказа своя ефект — усетих как започвам да задрямвам.
— Поне вече знаем кой е нападнал Софи онзи ден обади се Тери.
Въздъхнах. Тери никога не приемаше отказ.
— Не е бил Монк. Отишъл е в къщата едва след нападението. Като я заведох у дома от болницата, реших, че вътре е влизала лисица. Но той е използвал пръст от леговище на лисица, за да прикрие собствената си миризма. Щях да я усетя, ако е бил в къщата, преди да я открия в банята.
— Лисича пикня? Изобретателно копеле. — В гласа му се долавяше едва ли не възхищение. — В момента се носят какви ли не слухове. Говори се, че е имал връзка с Анджела Карсън. Че може да я е убил случайно.
Потърках очи. Никак не ми се говореше за това, но не можех да обвиня Тери, че иска да научи нещо повече.
— Възможно е.
— Сериозно ли говориш?
Нямаше причина да не му разкажа всичко.
— Преди да изляза от болницата, говорих с един невролог. Той ми каза, че има състояние, което са нарича „симптом на фронталния лоб“. Възниква при увреждане на предната част на мозъка.
— И какво от това?
— Спомняш ли си вдлъбнатината в челото на Монк? Причинена е от лошо проведено израждане с форцепс. Всички знаем, че майка му е починала при раждането му, но според мен тогава е бил увреден фронталният лоб на мозъка му. Хората със симптом на фронталния лоб обикновено са непредсказуеми и склонни към насилие. Освен това понякога имат проблеми с паметта. При тежките случаи тези пациенти могат да развият форма на епилепсия, която ги кара да се смеят или да крещят истерично, да замахват към несъществуващи обекти. Наричат се геластични пристъпи, но тъй като се появяват главно по време на сън, това патологично състояние може дълго да остане недиагностицирано. Най-често се приема, че става въпрос за кошмари. Или че човекът просто „избухва“, са казали пазачите от затвора.