Разтрих гърба си. Всичко ме болеше, а мускулите ми се бяха схванали от пътуването. Тръгнах по пътеката, вече напълно разбуден. Къщата тънеше в мрак. Пердетата бяха спуснати, както ги бяхме оставили, когато набързо излязохме, и така изглеждаше, сякаш никой не живее в нея. Щях само да взема багажа си и да си тръгна. Никак не ми се искаше да шофирам, но не ми беше удобно да остана тук сам. Знаех, че Софи няма да има нищо против, но не ми се струваше редно.
Стигнах до входната врата и изведнъж се сетих, че нямам ключ. За всеки случай опитах да я отворя, но беше заключена; Милър или Крос се бяха погрижили за това предишната нощ. Облегнах се на вратата, чувствайки се абсолютно безсилен. След това си спомних за резервния ключ, който Софи държеше в пещта. Ключалката беше сменена, но се надявах, че тя бе сложила новия на същото място. Моля те, Господи, дано е така.
Минах по обраслата пътека и пред мен се изправи порутената тухлена постройка. На фона на смрачаващото се небе скелето приличаше на бесилка. Отключената врата на пещта изскърца, когато я отворих, после опипом намерих ключа на лампата. Натиснах го няколко пъти, но изглежда крушката беше изгоряла. Страхотно. Имах фенерче в жабката, но, разбира се, ключовете от колата бяха в къщата, миналата нощ ги бях оставил там в бързината.
Подпрях вратата с един камък, за да стои отворена, и влязох вътре. Светлината от залязващото слънце беше достатъчна, за да мога да различа съдовете, наредени по полиците, които силно напомняха на реликви в стара гробница. Тухлата, зад която Софи криеше резервния ключ, се намираше близо до централната част на скелето. Тухленият прах и мирисът на влажен гипс дразнеха гърлото ми. Усетих и друга миризма, остра и позната, но в този момент нещо изхрущя под ботушите ми. Когато очите ми привикнаха с тъмнината, видях, че целият под бе посипан със счупена керамика. Умореният ми мозък все още обработваше тази информация, когато се сетих на какво мирише.
Афтършейв.
Застинах на място и усетих как настръхвам. Извърнах се. Слабата светлина от вратата не осветяваше много навътре. Мъждивата светлина, която се процеждаше през вратата, не влизаше навътре в пещта. Сенките бяха плътни. Загледах се в едно място, където те сякаш се събираха. Чух някакво шумолене.
— Вие ли сте, доктор Хънтър? — попита Роупър.
30
Роупър се взираше в мен в сумрака. В тъмнината на помещението и той не можеше да ме види добре.
— Радвам се, че си добре след изминалата нощ — започна той. — Извади страхотен късмет, че успя да се измъкнеш.
Сърцето ми продължаваше да се блъска в гърдите ми.
— Какво правиш тук?
По-скоро чух, отколкото видях как сви рамене.
— Дойдох да проверя някои неща. Госпожица Келър наистина трябва да сложи здрава ключалка. Освен, разбира се, ако не иска хората да си влизат свободно.
Изглежда, тази мисъл му се стори много забавна.
— Не видях колата ти отпред.
— Оставих я в една отбивка нагоре по пътя. Исках да се поразходя.
И никой да не разбере, че си тук.
— Симс ли те изпрати?
— В момента шефът има достатъчно проблеми на главата си. Не, може да се каже, че дойдох тук, за да задоволя собственото си любопитство.
Чу се щракване и лампата върху работната маса светна. Беше бутната на една страна. Роупър я изправи, огледа се и зацъка с език.
— Някой е обърнал всичко с главата надолу.
Светлината разкри опустошенията. Купите и чиниите, изработени от Софи, бяха съборени от полиците и лежаха изпочупени на пода. Дори тежката електрическа пещ бе преобърната на една страна, а вратата й висеше отворена.
Обърнах се и се изправих лице в лице с Роупър.
— Какво се е случило?
— Според мен някой е търсил нещо, не мислиш ли? Интересно дали го е намерил усмихваше се, но погледът му беше остър и преценяващ. — Би ли ми казал ти самият какво правиш тук?
— Дойдох да си взема колата.
— Това тук не ми прилича много на гараж.
Не бях в настроение за игрички.
— Багажът ми е в къщата. Софи ми показа къде държи резервния ключ.
— Така ли? — Той огледа внимателно пещта. — Бива си я да крие разни неща госпожица Келър. Нищо чудно, нали е бивш специалист по поведенчески анализ. Сигурно защото знае как да открива скрити неща.