— Виж, защо не ми кажеш направо какво става? Какво се надяваше да откриеш тук?
— Аз ли? — вдигна той учудено вежди. — Май нещо си се объркал, доктор Хънтър. Не аз съм направил всичко това.
— Тогава кой?
— Ето това е въпросът — заяви Роупър и се почеса по носа. — Колко добре познаваш госпожица Келър?
— Защо?
— Защото се опитвам да преценя дали и ти не си замесен в това.
Тонът му изведнъж бе станал остър. До този момент не бях приемал Роупър на сериозно. Винаги го бях смятал за някакъв придатък на Симс, който се е издигнал в службата благодарение на лоялността си към началника, а не на някакви способности. Сега започнах да се питам дали не съм го подценил.
Може би не само Софи умееше да крие разни неща.
— До онзи ден не я бях виждал от десет години — отговорих предпазливо.
— Спиш ли с нея?
Потиснах първоначалния си импулс да му кажа да си гледа работата.
— Не.
Той изсумтя доволно.
— Кажи ми честно, доктор Хънтър, не ти ли се струва, че съвпаденията стават прекалено много. Тери Конърс се появява изневиделица и те предупреждава да се пазиш от Монк. Пита те дали си се свързал с някого от някогашния екип по разследването. След това госпожица Келър — или госпожица Траск, както се нарича напоследък — ти се обажда и те моли за помощ. Намираш я в безсъзнание, а къщата й е обърната с главата надолу. Само че крадецът не си е направил труда да вземе нещо.
— Каза, че липсвали малко пари и бижута.
Той махна пренебрежително с ръка.
— И ти не вярваш на това повече от мен. Освен това и „амнезията“ й не ми се вижда никак убедителна. Някой нахлува в къщата, удря я по главата и тя не може да си спомни нищо. Я, стига.
— Случват се подобни неща.
— Разбира се, че се случват, но изглежда това ни най-малко не я притеснява. Защо ни излъга? Кого прикрива? Себе си или някой друг?
Понечих да възразя, но в момента той изказваше гласно моите собствени мисли, които аз непрестанно отхвърлях.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че не вярвам в съвпаденията. — Побутна парче глина с крака си. — Ако имаш нещо наистина ценно, което искаш да скриеш, можеш да постъпиш по два начина. Единият е да го оставиш на сигурно място, където никой да не може да го открие. Проблемът е, че щом ти си се сетил за това място, и някой друг ще се сети. Другият начин е да го сложиш на такова място, където на никого не би му хрумнало да го търси. На толкова явно място, че човек не би си помислил, че там може да е скрито нещо. Най-добре е да е някъде, където го виждаш всеки ден.
Вперих поглед в работната маса, където Софи бе натрупала парчетата излишна глина. Това е просто лош навик. Спомних си как тя дойде тук веднага щом се прибра от болницата, като твърдеше, че търси резервния ключ. Прокара ръка по топката глина, сякаш да се убеди, че е на мястото си. Беше пред очите на всички, но и прекалено голяма, за да бъде преместена.
Нищо чудно, че не искаше да отиде в охраняема къща.
— Криела е нещо в топката изсъхнала глина — заявих аз.
Софи дори не си бе направила труда да постави ключалка на пещта, с което искаше да внуши, че вътре няма нищо ценно.
Роупър се усмихна.
— Интересува ме не толкова къде е било скрито, а какво е било. Всичко започна, когато Джером Монк избяга, значи трябва да е свързано с него. Каквото и да е то, било е толкова важно за госпожица Келър, че тя е предпочела да рискува да се срещне с Монк, отколкото да го остави без надзор.
Явно е било достатъчно важно и за някой друг, който я е проснал в безсъзнание и е претърсил къщата. Сега мозъкът ми работеше на бързи обороти, от умората не бе останала и следа.
— Тери Конърс ме убеждаваше да отведа Софи от тук — спомних си аз. — Затова е искал да се види с мен вчера следобед.
— Така ли? Тогава Монк му е направил услуга. Отстранил я е за достатъчно дълго време, така че да успее да открие това, което е търсил. — Роупър огледа внимателно парчетата керамика по пода. — Проявява необичайно голям интерес към този случай, като се има предвид, че е отстранен от работа. Мисля, че е време сериозно да си поговорим с детектив Конърс.
Усетих тежест в стомаха си. Бях толкова уморен, че дори не се запитах защо Тери ме чакаше пред болницата. Реших, че ме разпитва от любопитство, но сега ме порази нещо друго. Той твърдеше, че не знае къде живее Софи, а не ме бе попитал как да стигне дотук.