— Аз? Господи, съвсем не! — отвърнах учудено. — Извинявайте, казвам се Дейвид Хънтър и съм съдебномедицински антрополог. От екипа на главен инспектор Симс съм.
Тя видимо се отпусна и се усмихна стеснително.
— Вие трябва да ме извините. Обхваща ме параноя, когато някой започне да ме разпитва за работата ми. Да, и аз участвам и разследването. — Подаде ръка през масата. — Казвам се Софи Келър.
Стисна ръката ми силно, дланта й беше топла и суха. Очевидно знаеше как да се държи сред полицаите, повечето от които бяха мъже.
— И с какво се занимаваш, Софи? Или отново съм прекалено любопитен?
Усмихна се. Имаше хубава усмивка.
— Аз съм СПА — специалист по поведенчески анализ.
— Разбирам.
Настъпи мълчание. Тя се засмя.
— Всичко е наред — засмя се тя — в страната сме само няколко специалисти по поведенчески анализ. А и трябва да призная, че аз пък не знам какво е съдебномедицински антрополог.
— СПА нещо като профайлър ли е? — попитах аз, надявам се, дипломатично.
Нямах особена вяра в подобни сфери.
— Да, и ние се занимаваме с психологическия аспект, но полето на нашето действие е малко по-широко. И аз анализирам характера и мотивите на престъпниците, но също така правя оценка на мястото на престъплението, изработвам стратегия за разпит на заподозрените и други подобни неща.
— Защо днес не беше при гроба?
— Не ме натискай по болното място. Обадиха ми се едва днес следобед, така че ще трябва да се задоволя със снимките. Не са идеални, но това не е основната причина да съм тук.
— Така ли?
Тя се поколеба.
— Е, предполагам, че не разкривам някаква тайна. Повикаха ме, защото, ако в този гроб е заровена една от жертвите на Монк, възможно е и другите да се погребани наблизо. Искат да чуят мнението ми къде най-вероятно се намират гробовете. Това е точно по моята специалност, да откривам скрити неща. Особено трупове.
— Как го правиш? — попитах аз заинтригуван.
През последните няколко години технологиите бяха отбелязали голям напредък в откриването на заровени трупове — от сателитни снимки до геофизика и инфрачервена термография. Но откриването на гроб все още беше в голяма степен въпрос на късмет, особено на място като Дартмур. А и въобще не бях сигурен как специалист по поведенчески науки би могъл да помогне за това.
— О, има си начини — отговори тя неопределено. — Е, вече знаеш с какво се занимават специалистите по поведенчески анализ. Сега е твой ред.
Описах й най-общо в какво се състои работата ми, спрях само когато собственикът ми донесе храната. Тръшна чинията толкова силно на масата, че част от соса се разля. Поне се надянах, че е сос — кафеникавата мазна течност можеше да бъде какво ли не.
Двамата със Софи изгледахме подозрително преварените зеленчуци и сивкавото парче месо.
— Виждам, че си решил да не поръчваш пушена сьомга и гъши дроб — отбеляза тя след малко.
— Изненадите правят живота интересен — заявих аз, докато се мъчех да набуча на вилицата си един разпадащ се морков. — Ти откъде си? Нямаш акцента на местните.
— От Бристол съм, сега живея в Лондон. Преди идвах тук по време на ваканциите, затова познавам Дартмур доста добре. Харесват ми откритите пространства. Бих искала един ден да се преместя да живея тук, но работата… Е, знаеш как е. Може да стане някой ден, ако ми омръзне да работя като поведенчески анализатор.
— Аз имам по-друго мнение за Дартмур, но познавам Бристол донякъде. Природата там е много красива. Жена ми е от Бат.
— Така ли?
Усмихнахме се един на друг, границите вече бяха очертани. След като вече бе ясно, че съм женен, можехме да се отпуснем и да не се тревожим, че поведението ни може да бъде изтълкувано неправилно.
Разговорът със Софи беше много приятен, тя бе умна и забавна. Говореше за дома си и за плановете си, а аз й разказах за Кара и Алис. Разговаряхме и за работа, макар че избягвахме да споменаваме настоящото разследване. То все още течеше и никой от нас не искаше да каже прекалено много пред човек, когато практически не познаваше.
Но когато вдигнах поглед и видях, че Тери и Роупър приближават към нас, разбрах, че всичко ще се промени. Тери доста се изненада, щом ни видя да седим на една и съща маса. Изражението на лицето му стана предпазливо.
— Не знаех, че се познавате — заяви той.
Роупър спря на крачка зад него. Тук, в затвореното помещение, миризмата на афтършейва му се усещаше още по-силно.
Софи се усмихна на Тери, но ми се стори, че в усмивката й имаше известно напрежение.
— Вече се познаваме. Дейвид точно ми разказваше за работата си. Звучи много интересно.
— Така е — отвърна Тери рязко.
— Искате ли да седнете при нас? — предложих аз; чувствах се неудобно от създалата се атмосфера.
— Не, не искаме да ви прекъсваме. Дойдох само да ти съобщя новината — каза той, след което се обърна и нареди на Роупър през рамо: — Донеси бирите, Боб.
Роупър примигна, но не показа, че му е неприятно да го командват така. Той се отправи към бара, оставяйки след себе си остра миризма на афтършейв.
— Каква е новината? — попитах аз.
Тери се обърна към мен, все едно че Софи не съществуваше:
— Тази сутрин нали ти казах, че трябва да отида някъде? Бях в затвора в Дартмур, за да се видя с Джером Монк.
Това обясняваше защо се бе държал толкова потайно.
Софи подскочи още преди да успея да задам какъвто и да било въпрос.
— Отишъл си да го разпитваш? Защо никой не ми съобщи за това?
— Питай Симс — сряза я Тери. — И без това нищо нямаше да се промени. Искахме да го изненадаме с новината, че сме открили гроба, и да видим дали няма да ни каже кой е погребан в него, но адвокатът му не му позволи да говори. Нищо не можахме да изтръгнем от него, дори не отрече, което, ако ме питате мен, си е истинско признание.
— Сигурна съм, че съдът ще приеме на доверие мнението ти! — Софи все още беше бясна. — Не мога да повярвам, че сте го разпитвали без първо да се консултирате с мен. Защо ви трябваше специалист по поведенчески анализ, след като не го използвате? Ама че глупаво!
Постарах се да не реагирам. Очевидно тактичността не беше най-силната страна на характера й. Тери смръщи вежди.
— Сигурен съм, че на главният инспектор много ще се зарадва, като разбере, че според теб се е държал глупаво.
— Каза, че имаш някаква новина? — намесих се аз, за да предотвратя скандала.
Тери хвърли още един яден поглед към Софи и след това се обърна към мен:
— Монк се съгласи да ни сътрудничи.
— Как ще сътрудничи?
— Ще ни покаже къде са погребани и другите момичета — кача Тери така, сякаш и на него самия не му се вярваше.