— Мина добре, само дето се подхлъзна. Откъде го намерихте?
— Двойника ли? Някакъв плешив полицай от главното управление. Отблизо изобщо не прилича на Монк, но не намерихме по-добър — каза Тери и прехапа устна. — Как ти се стори оръжието? Идеята беше моя.
— Много драматично.
Той ме изгледа продължително.
— Какво трябваше да означава това?
— Просто мисля, че сте си дали прекалено много труд, това е.
— Това е цената, която плащаме, за да имаме свободна преса. Даваме им нещо интересно, което да снимат, а ние си вършим работата, без тези копелета да ни се мотаят в краката.
Не можех да го обвиня за лошото му настроение. Макар че се предполагаше да е тайна, неизбежно бе плъзнал слухът, че Монк ще участва в издирването. Не беше невъзможно да попречиш на медиите да пристигнат на тресавището, където нищо не можеше да остане скрито, затова беше използван двойник, който да отвлече вниманието им, докато тече истинското издирване. Откриването на гроб в такова огромно пространство беше достатъчно трудна задача и без журналистите, които щяха да отъпчат всичко наоколо.
— Май нещо става — отбеляза Тери, като се взираше през бинокъла.
На около миля от нас се виждаха няколко коли и микробуси, които се движеха в посоката, в която бе отлетял хеликоптерът. Тери изсумтя със задоволство.
— Добре, че се разкараха — заяви той и погледна часовника си. — Хайде, истинският Монк трябва да пристигне скоро.
Бяха необходими два дена, за да се уредят всички бюрократични подробности по временното пускане на Монк от затвора. По-голямата част от това време прекарах в моргата. След като тялото на младата жена бе почистено от огромното количество торф, ужасните наранявания по него се виждаха съвсем ясно. Почти нямаше част от скелета, която да не беше увредена; на някои места само разлагащите се сухожилия и меки тъкани придържаха костите. Такъв вид травми обикновено се дължаха на катастрофа, а не на човешко същество.
— Аутопсията не можа да определи точна причина за смъртта — обясни невъзмутимо Пири. — Има огромен брой наранявания, които може да са били фатални. Много от вътрешните органи и меките тъкани са разкъсани, подезичната кост е счупена, по много от шийните прешлени също има фрактури — всяка една може да е причинила смъртта. Същото се отнася и за нараняванията по гръдния кош, тъй като счупените ребра са пробили белия дроб и сърцето. Всъщност травмите, нанесени на тази млада дама, са толкова тежки, че шокът, в който е изпаднала, сам по себе може да я е убил.
Думите „млада дама“ прозвучаха необичайно старомодно, почти пуритански. По някаква причина възрастният патолог ми стана още по-симпатичен.
— Но…? — подканих го аз.
В отговор бях удостоен с лека усмивка.
— Както казах и вчера, скелетните травми са повече по вашата специалност, отколкото по моята, доктор Хънтър. Не изключвам да е била удушена, но ударите в областта на главата са били толкова силни, че спокойно може да са довели до счупване на подезичната кост и прешлените. Очевидно е била нападната в пристъп на ярост.
— Нанесените травми съпоставими ли са с тези на Анджела Карсън?
Едва тази сутрин бях получил копие от предварителния доклад от аутопсията и все още не го бях прочел. Монк не беше поел отговорност за последната жертва, но ужасяващите травми по нейното тяло много напомняха на тези по тялото на глухонямата млада жена.
— За съжаление меките тъкани бяха прекалено разложени и не може да се прецени дали е имало сексуално насилие. Надявах се, че торфът ги е запазил достатъчно добре, но физическите травми и плиткият гроб не са позволили това. Жалко — подсмръкна той. — По тялото на Карсън също бяха открити множество наранявания, предимно в областта на главата, но далеч не толкова тежки като тези. Но доколкото разбирам, Монк е бил заловен от полицията на местопрестъплението и това може би обяснява защо травмите са така… изявени.
Наистина бяха такива. На фона на матовата сребриста повърхност на масата за аутопсии трудно можеше да се познае, че неизвестното момиче някога е било човешко същество. Предната част на черепа бе разбита и хлътнала навътре като изпуснато яйце, а останалата част от кожата и меките тъкани на лицето приличаха на пихтия, в която бяха размесени счупените кости от скулите и носната кухина.
— Доколкото знам, психолозите твърдят, че подобно обезобразяване е израз на чувство на вина от страна на убиеца. Така той се отървава от обвиняващия поглед на жертвата. Нали това с общоприетото обяснение?