— Нещо такова — съгласих се аз. — Но Джером Монк не ми прилича на човек, който изпитва угризения на съвестта.
— Така е. В такъв случай той или има ужасен характер, или обезобразява жертвите си за удоволствие — каза доктор Пири и ме погледна над очилата си. — Честно казано, не знам кое от двете е по-лошо.
Нито пък аз. Дори и малка част от употребената сила щеше да причини смъртта на момичето. Което и да бе то, не бе просто пребито до смърт, а направо смазано.
Предполагах, че патологът ще ме остави да работя с помощника в моргата, но той остана и ми помогна в изключително неприятната работа по почистването на останките. Първо отстранихме меките тъкани, а след това разчленихме скелета, за да бъде накиснат в препарат. Тази част от работата ми беше наложителна, но не може да се каже, че я вършех с удоволствие. Особено когато жертвата беше младо момиче, а и аз самият имах дъщеря.
Пири обаче не прояви подобни скрупули.
— Винаги се радвам да науча нещо ново — заяви той, докато внимателно отделяше едно сухожилие от костта. — Предполагам, че в наше време хората като мен не са много.
Трябваше ми малко време, за да осъзная, че се шегува.
В крайна сметка не се оказа никак трудно да потвърдим, че тялото наистина е на Тина Уилямс. Дрехите и бижутата, открити в гроба, напълно съответстваха на онези, които привлекателното деветнайсетгодишно момиче е носело, когато за последен път е било видяно в Оукхамптън, малкото пазарско градче в северната част на Дартмур. Освен това данните от зъболекарския й картон категорично потвърдиха самоличността й. Въпреки че горната и долната челюст бяха строшени, както и предните зъби, имаше достатъчно материал, за да се установи, че е тя. Нанесеният й побой е бил изключително свиреп, но не и методичен. Монк или не е съзнавал, че жертвата може да бъде разпозната по зъбите, или това изобщо не го е интересувало.
Но той най-вероятно не е очаквал, че трупът изобщо ще бъде открит.
Можех да добавя съвсем малко към това, което вече беше известно. Върху тялото на Тина Уилямс са били нанесени жестоки удари с тъп предмет. Повечето от ребрата й и ключицата са били счупени вследствие на бърз удар, нанесен от горе на долу. Същото се отнасяше и за костите на китките и фалангите на пръстите на двете ръце. Въпреки че по лицето имаше фрактури на Лефорт (образуват се, когато силата на удара се разпространи по опорните равнини на черепа), задната част на главата бе напълно незасегната. Това показваше, че вероятно момичето е лежало по гръб върху мека повърхност, когато ударите са били нанесени.
Тя обаче като че ли не бе направила никакъв опит да се защити. Обикновено когато жертвата вдигне ръка, за да се предпази от удара, цялата й сила се поема от лакътната кост и се образува клиновидно счупване, известно като „парираща фрактура“. В този случай както по лакътните, така и по лъчевите кости на двете ръце имаше сложни фрактури, довели до раздробяването им. Това показваше два възможни сценария. Или Тина Уилямс вече е била в безсъзнание по време на побоя, или е била вързана и напълно безпомощна, докато Монк е изпочупил повечето й кости.
Искрено се надявах, че беше първото.
Трудно можеше да се определи какво е причинило травмите, но май се досещах. Монк беше достатъчно силен физически, за да причини повечето счупвания с голи ръце, но по челото на Тина Уилямс ясно се забелязваше вдлъбната фрактура. Беше прекалено голяма, за да е от удар с чук, а и в такъв случай ударът щеше направо да пробие черепа. Според мен е била причинена от тока на обувка или ботуш.
Момичето е било тъпкано.
Работил съм по доста случаи на жестока насилствена смърт, но мисълта за това, което се е случило, беше направо ужасяваща. А след малко щях да се срещна лице в лице с мъжа, който го бе извършил.
Шумът от мотора на хеликоптера почти бе заглъхнал, когато двамата с Тери отидохме до групата полицейски фургони, коли и микробуси, които образуваха нещо като населено място в близост до пътя, пресичащ тресавището. Торфът попива водата като гъба и непрекъснатото движение по него го бе превърнал в истинско блато. Временно бяха поставени дъски, по които да се ходи, но през процепите се процеждаше черна лепкава кал, която ги правеше опасно хлъзгави.
Предполагах, че няма да отсъствам от къщи повече от няколко дни, но неочакваното желание на затворника да ни покаже гробовете на Зоуи и Линдзи Бенет промени плановете ми. Уейнрайт щеше да отговаря за разкопаването на гробовете, но Тери ми каза, че Симс настоява да остана, за да му бъда под ръка, ако се открият още трупове.