— Здрасти, Дейвид. Познаваш ли Джим Лукас?
— Джим е нашият полицейски консултант по издирванията — каза Тери, като на свой ред не й обърна никакво внимание. — Опитва се да поддържа някакъв ред в целия този цирк.
Полицейският консултант стисна толкова здраво ръката ми, че за малко да я счупи. Гъстата му сива коса приличаше на тел за почистване на загорели съдове.
— Приятно ми е да се запознаем, доктор Хънтър. Готов ли сте за големия ден?
— По-късно ще стане ясно.
— Разумен отговор. И все пак не всеки ден човек като Джером Монк решава да работи на страната на добрите, нали така?
— Стига наистина да има такова намерение — обади се Софи и погледна към Тери. — Щях да знам повече, ако ми беше осигурен достъп до него.
Пак се започна, помислих си аз, като видях как Тери стисна челюсти.
— Вече го обсъдихме. Ще придружиш екипа, който ще изведе Монк, но няма да имаш директен контакт с него. Ако не си съгласна, оплачи се на Симс.
— Не ми вдига телефона.
— Чудно защо.
— Това е направо нелепо! Можех да преценя състоянието на Монк, да разбера дали намеренията му са искрени, а вместо това…
— Решението вече е взето, Монк няма да разговаря с никого. Сега най-важното е да ни покаже къде се намират гробовете.
— Искаш да кажеш, че това е най-важно за Симс!
— Това е най-важно за настоящето разследване, а последния път, когато проверих, ти все още беше част от него. Ако искаш това да се промени, само кажи.
Жилите по врата на Тери се изпънаха и двамата се изгледаха гневно. Стори ми се, че Лукас се чувстваше точно толкова неудобно, колкото и аз. Всички изпитахме облекчение, когато Роупър се приближи към нас. Детективът хвърли поглед на Тери и Софи и като че ли веднага схвана ситуацията. Следваше Тери по петите като сянка, сякаш искаше и той да бъде озарен от славата на изгряващата звезда, дошла от лондонската полиция. Искрено се надявах, че Тери умее да си пази гърба.
— Какво има? — попита го рязко Тери.
— Току-що разговарях с хората от транспорта. До десетина минути ще бъдат тук.
Гневът изчезна от лицето на Тери и той изпъна рамене.
— Чудесно.
— Чакайте малко — възпротиви се Софи. — Ами ако…
Тери обаче вече бе тръгнал да се отдалечава, дъските потракваха под стъпките му. Роупър се поколеба за миг и се усмихна на Софи така, че бледите венци над резците му се оголиха.
— Не се ядосвай, бонбонче. Много неща са му на главата.
Тя му хвърли яден поглед, но той вече бе тръгнал след Тери.
Лукас потърка носа си, явно се чувстваше доста неловко.
— Е, и аз трябва да вървя — каза той, поколеба се и погледна неуверено към Софи. — Виж, не че ми влиза в работата, но те съветвам да не настояваш толкова. Днес има да стават много неща.
— Което е още една причина да ме оставят да си свърша работата както трябва.
Стори ми се, че Лукас иска да каже още нещо, но реши да си замълчи.
— Просто внимавай. Монк е изключително опасен. Ако питаш мен, по-добре стой далече от него.
За миг ми се стори, че Софи ще се озъби и на полицейския консултант, но тя се усмихна неохотно.
— Мога да се грижа за себе си.
Лукас не каза нищо повече, обърна се към мен и кимна:
— Довиждане, доктор Хънтър.
Изгледахме го, докато се отдалечаваше. Софи въздъхна раздразнено.
— Господи, понякога мразя работата си.
Бе дала съвсем ясно да се разбере колко й е неприятно, че не участва във вземането на решенията. Това още повече усложняваше отношенията й с Тери. И двамата имаха съмнения относно истинските мотиви на Монк, но лошите им взаимоотношения превръщаха дори допирните им точки в истинско минно поле.
— Не го мислиш наистина — опитах се да я успокоя аз.
— Не бъди толкова сигурен. Не мога да разбера как така изведнъж Монк прояви такова желание да ни помогне! Само не ми казвай, че е проява на гузна съвест.
— Може би възнамерява да обжалва пред съда и смята, че това ще му помогне да получи по-малка присъда.
— Има да излежи поне трийсет и пет години, затова не мисля, че си прави толкова далечни планове.
— Значи, според теб се надява да избяга? — попитах аз.
Не бих се осмелил да го спомена пред Тери, особено като се има предвид напрежението, под което се намираше, да не се случи именно това. Най-рискованата част от прехвърлянето на един затворник е самото пътуване и всички много добре съзнаваха на какво е способен Джером Монк. Въпреки това не знам как разчиташе да избяга, заобиколен от охрана, само на няколко минути от хеликоптера, дори да предприемеше някакъв отчаян опит.