За първи път изпитах съчувствие към него. Моят гащеризон жулеше китките и врата ми и ме караше да се потя, въпреки студеното време. Водата се стичаше на сребърни капки от върха на качулката ми и от време на време усещах как под дрехите ми се промъкваше студена струйка. Полицейската лента все още ограждаше района, но палатката беше махната и празният гроб се пълнеше с кална вода. Откакто бях тук за последен път, лошото време и многото хора, които бяха отъпкали почвата, я бяха превърнали в опасно заблатено място. Полицаите започнаха да ругаят, докато се придвижвахме през това блато, а в един момент Уейнрайт се подхлъзна и за малко да падне.
— Няма нищо, добре съм — сопна се той, когато протегнах ръка, за да го хвана.
Дори Монк трудно пазеше равновесие, защото ръцете му бяха закопчани с белезници.
Освен адвоката всички останали цивилни лица — Уейнрайт, Софи и аз — стояхме малко встрани от групата, която заобикаляше затворника, за да покажем, че зачитаме инструкциите да не се доближаваме до него. Към нас се присъединиха куче, специално обучено да открива трупове, и водачът му. Кучето можеше да подуши и най-слабата миризма на газовете, които се отделяха от трупа при разлагането, но първо трябваше да открием гроба. А Монк изглежда никак не бързаше да направи това.
Обграден от пазачите, той стоеше загледан в плитката яма, където бе лежала Тина Уилямс. Устните му бяха извити в обичайната насмешлива усмивка, като че ли се смееше на нещо, което само той разбираше. Осъзнах, че това беше нормалното изражение на устата му, и то нямаше никаква връзка с мислите, които минаваха зад приличните на копчета очи — така, както усмивката на акулата не изразява нищо.
— Това навява ли ти някакви спомени, а, Монк? — попита го Тери.
Отговор не последва. Съдейки по поведението на Монк, човек би казал, че той е издялан от същия гранит като този на Черната скала.
Пазачът с брадата го подбутна.
— Чуваш ли какво те питат, смехурко?
— Дръж си шибаните ръце далече от мен — изръмжа Монк, без да извърне поглед.
Адвокатът въздъхна многозначително и пазачът се отдръпна.
— Сигурен съм, че не трябва отново да ви напомням, че клиентът ми присъства тук доброволно. Ако бъде подложен, на каквото и да е насилие, веднага ще прекратим издирването.
— Никой не го подлага на насилие.
Тери бе привел рамене, но не за да се пази от дъжда, а от напрежението, което се излъчваше от него като статично електричество.
— Вашият „клиент“ сам поиска да дойде тук, затова имам право да попитам за причината.
Тънката косица на Добс се вееше на вятъра и той приличаше на разярено пиленце. Кой знае защо адвокатът носеше куфарче за документи, което изглеждаше не на място до гумените му ботуши и дъждобрана. Попитах се дали в него има нещо важно или го носи просто по навик.
— В условията, при които е пуснат клиентът ми, изрично се посочва, че той е тук, за да помогне за откриването на гробовете на Зоуи и Линдзи Бенет и нищо повече. Ако искате да му зададете някакви други въпроси, ще трябва да бъде върнат обратно в затвора, където ще можете да проведете официален разпит при подходящи условия.
— И какво, трябва да приемем, че това тук няма нищо общо с него?
Адвокатът свали мокрите си от дъжда очила и ги избърса с носната си кърпа.
— Можете да приемете каквото пожелаете, инспекторе. Както вече обясних, фактът, че той се съгласи да сътрудничи, съвсем не предполага, че знае нещо за…
— Добре, разбрах — Тери не се опита да прикрие отвращението си. — Времето ти изтича, Монк. Край на разходката. Сега ни кажи къде са другите гробове или те връщаме обратно в килията.
Монк отклони поглед от ямата и се загледа в далечината. Белезниците издрънчаха, когато вдигна ръце и потърка челото си.
— Ето там.
Всички насочиха поглед към мястото — беше встрани от пътя и пътеката. Тук-там се виждаха няколко скални образувания и храсталаци, които приличаха на острови сред еднообразното море от трева и пирен.
— Къде по-точно? — попита Тери.
— Казах ти. Ей там.
— Значи гробовете не са до мястото, където си заровил Тина Уилямс?
— Никога не съм казвал, че са.
— Тогава защо, по дяволите, ни доведе тук?
По погледа на черните очи на Монк беше невъзможно да се разбере какво мисли.