— Исках да го видя.
Тери отново стисна зъби. Никога не го бях виждал толкова напрегнат, но сега не можеше да си позволи да си изпусне нервите. Искаше ми се Лукас да е тук. Присъствието на по-възрастния мъж действаше успокоително, а и беше съвсем ясно, че Тери не може да се справи. Но в момента полицейският консултант докладваше на Симс, а следващият по старшинство беше Роупър, който не проявяваше никакво желание да се намеси. Детективът се задоволяваше с това да стои на заден план и да наблюдава внимателно, без да изпуска нито една подробност.
— Колко далече са гробовете? — попита Тери, като от тона му беше съвсем ясно, че едва се сдържа да не избухне. — На петдесет метра? На сто? На половин миля?
— Ще знам, когато стигна там.
— Спомняш ли си някакви особености, по които да се ориентираш? — намеси се неочаквано Софи.
По лицето на Тери се изписа раздразнение, но не я прекъсна.
— Например някоя голяма скала — продължи тя, — храсталак или нещо подобно?
Монк впери поглед в нея.
— Нищо не помня — отвърна Монк с вперен в нея поглед.
Уейнрайт изсумтя презрително.
— Човек надали би забравил подобно нещо.
Плътният глас на археолога отекна във влажния въздух. Монк извърна глава към него.
— Какво си спомняш, Джером? Може би, ако се опиташ да… — започна Софи.
— Хайде, да приключваме вече — прекъсна я бързо Тери. — Просто ни покажи къде са гробовете — подкани го Тери.
Софи беше направо бясна, но хората се раздвижиха и огромната фигура на Монк беше заобиколена от множество мъже в униформи.
— Това е нелепо — измърмори недоволно Уейнрайт, когато тръгнахме бавно след тях, а ботушите ни жвакаха в блатистата почва. — Според мен това същество няма никакво намерение да ни покаже каквото и да било. Просто ни прави на глупаци.
— Може би ще е по-добре, ако престанеш да се заяждаш с него — обади се Софи, все още ядосана.
— Не можеш да си позволиш да покажеш слабост пред такова създание. Трябва ясно да му покажеш кой командва.
— Така ли? — престорено наивно попита Софи. — Я, да се разберем. Ти не ме учи как да си върша работата, а аз няма да те уча как да копаеш дупки.
Археологът я изгледа гневно.
— Непременно ще предам думите ти на главен инспектор Симс — заяви той и забърза пред нас.
— Простак — измърмори Софи под носа си, но все пак достатъчно високо, за да може Уейнрайт да я чуе.
След това се обърна към мен:
— Какво?
— Нищо не съм казал.
— Не се и налага — усмихна се тя кисело.
Свих рамене.
— Ако искаш да се изпокараш с целия екип, твоя работа.
— Извинявай, чувствам се толкова разочарована. Какъв смисъл има да съм тук, щом никой не ме оставя да си свърша работата? А що се отнася до Тери Конърс… — тя въздъхна и поклати глава. — Мисля, че не подхождат правилно. Не трябва да позволяваме на Монк да ни води за носа, а да го притиснем да ни даде някаква информация къде се намират гробовете. Как ще успее да ги намери, ако не си спомня никакви ориентири?
— Значи, според теб лъже?
— Трудно е да се каже. В един момент изглежда много несигурен, в следващия като че ли знае какво прави. Сега уж знае къде отива, но това е ужасно далече от пътя и никой не би могъл да пренесе труп чак дотам. — Тя се намръщи и впери поглед в Монк, чиято глава се виждаше сред тъмните униформи пред пас. — Ще се поразходя наоколо. Ще ви настигна след малко.
Тя тръгна по пътеката, която водеше към Черната скала. Напълно споделях съмненията й, но нищо не можех да направя. Колкото по-навътре навлизахме в тресавището, толкова по-трудно ставаше придвижването. Подгизналият от дъжда торф залепваше по ботушите ни, а пиренът и дългата блатиста трева се оплитаха около краката ни. Монк се придвижваше още по-трудно дори и от нас, с което развенча мита, че в тресавището се чувства като у дома си. На няколко пъти се препъна, след което се озъби на пазачите, които се опитаха да го задържат на крака.
Забелязах, че Роупър бе изостанал и сега говореше по радиостанцията си. Говореше тихо, но когато се приближих, вятърът довя до мен някои откъслечни думи:
— … не е уверен, сър… да… да… Разбира се, ще ви държа в течение.
Когато ме видя, че приближавам, приключи с разговора. Обръщението „сър“ не обещаваше нищо добро и не беше нужно да си гений, за да се досетиш, че докладва на Симс. Попитах се дали Тери знае за това.