— Харесва ли ви разходката, доктор Хънтър? — усмихна се детективът, като се присъедини към мен. — Май ще се превърне в маратон, а?
Имаше нещо в този човек, което ме дразнеше. Нямаше никаква вина, че зъбите му бяха като на плъх, но се усмихваше прекалено често и прекалено ласкателно, а това не ми вдъхваше никакво доверие.
— Чистият въздух ми се отразява добре.
Той поклати глава и се засмя като че ли бях казал кой знае каква шега.
— На мен чистият въздух ми идва малко в повече, но няма какво да се прави. А какво мислите за Монк? Бива си го, нали? Физиономията му е като излязла от рисунка на Пикасо.
И ти самият не си шедьовър.
— Откъде са раните по лицето му? Да не е участвал в сбиване?
— Не точно — усмивката на Роупър стана още по-широка, но хитрите му очи останаха вперени в гърба на Монк. — Снощи побеснял и се спречкал с друг затворник, затова е трябвало да го „възпрат“. За малко да отменим всичко. Явно това е представата му за забавление — избухва, след като загасят лампите. Затова пазачите го наричат „смехурко“. Изглежда на него му е смешно, въпреки че на другите не им е до смях. О-па, какво става там?
Пред нас беше настъпила някаква суматоха. Водачът държеше за каишката немската овчарка, която се дърпаше и лаеше по посока на групата около Монк. В началото не можах да видя какво става, но след това двама от полицаите около Монк се дръпнаха встрани.
Монк беше паднал на земята, лежеше в калната трева и се опитваше да се изправи. Полицаите и пазачите се въртяха около него и не знаеха какво да предприемат, дали да го изправят на крака или да го оставят.
— … разкарайте се от тук! — ругаеше той, докато тромаво се опитваше да се изправи, но вързаните ръце му пречеха.
В това време адвокатът му нападна Тери:
— … пострада, вие ще носите цялата отговорност! Това е абсолютно недопустимо!
— Изобщо не е пострадал — отвърна мрачно Тери, но някак отбранително.
— Надявам се да е така, защото в противен случай вие ще отговаряте. Няма абсолютно никаква причина клиентът ми да бъде с белезници, докато сме тук! Няма риск да избяга, а да се движи така по този терен е направо опасно.
— Няма да му свалим белезниците.
— Тогава ни върнете обратно в микробуса, защото няма какво повече да правим тук.
— О, за бога!
— Няма да позволя клиентът ми да пострада поради полицейски произвол! Или му свалете белезниците, или няма да сътрудничи в издирването!
Монк все още лежеше на земята, вперил яден поглед в заобикалящите го. От устата му излизаше пара.
— Искаш ли да пробваш да ходиш вързан така? — заяви той и вдигна окованите си в белезници ръце.
Тери направи крачка към него и за миг реших, че ще го ритне в лицето. Спря, но цялото му тяло излъчваше напрежение.
— Да се обадя ли на главния инспектор? — попита Роупър.
Ако не го бях чул преди това да докладва на Симс, щях да помисля, че се опитва да помогне. Предложението му накара Тери да вземе решение.
— Не — сви устни той и кимна на един от полицаите. — Свали му белезниците.
Полицаят пристъпи напред и изпълни заповедта. Докато се изправяше на крака, изражението на Монк изобщо не се промени. Дрехите му бяха подгизнали и изцапани с кал. Той раздвижи китките си и разтвори огромните си като менгеме ръце.
— Сега доволен ли си? — обърна се Тери към Добс.
Не изчака да получи отговор и се приближи към Монк. Бяха почти еднакви на ръст, но въпреки това затворникът изглеждаше два пъти по-едър от Тери.
— Искаш ли да ме зарадваш? Пробвай нещо. Моля те.
Монк не отговори. Устните му все още бяха изкривени в полуусмивка, но черните му очи бяха абсолютно безжизнени.
— Не мисля, че… — започна Добс.
— Млъкни — прекъсна го Тери, без да откъсва поглед от Монк. — Колко още има?
Затворникът извърна глава и се загледа в тресавището, но точно в този момент някъде далеч се чу вик.
— Насам! Елате насам!
Всички се обърнаха. Софи беше застанала на едно малко възвишение и размахваше ръце над главата си. Дори през мъглата и ситния дъжд се виждаше колко е развълнувана.
— Открих нещо!
6
Заровеният труп винаги оставя следи. В началото той измества пръстта, с която е запълнен гробът, и така на повърхността се появява видима могила. Но с напредването на процесите на разлагане, при които мускулите и меките тъкани се сливат с пръстта, насипът започва да хлътва. Най-накрая, когато от тялото са останали само костите, в земята се образува вдлъбнатина.