Выбрать главу

Растителността също може да ни подскаже някои много важни неща. На растенията, които са били засегнати при копаенето, им трябва време, за да се възстановят дори когато внимателно са върнати на мястото им. След като мине около месец и трупът започне да се разлага, хранителните вещества, които се отделят, карат растенията върху гроба да се развиват по-добре в сравнение с тези наоколо. Различията са едва забележими и много често подвеждащи, но могат да са от полза, стига да знаеш точно какво търсиш.

Софи беше застанала до една невисока могила в центъра на дълбока падина, на около петдесет метра встрани от пътеката. Насипът беше покрит с блатиста трева, чиито жилави стъбла се огъваха от вятъра. Отидох там заедно с Уейнрайт и Тери, а Роупър и полицаите останаха при Монк. За да стигнем до могилата, трябваше да заобиколим един храсталак и непроходимо заблатено място. Софи не направи опит да ни пресрещне, а стоеше нетърпеливо до могилата, сякаш се страхуваше, че ако и обърне гръб, ще изчезне.

— Мисля, че това може да е гроб — каза задъхано тя, докато ние се спускахме, хлъзгайки се, към дъното на падината.

Софи беше права, това наистина можеше да е гроб. А можеше и да не е. Могилата беше дълга около метър и половина и широка шейсет сантиметра, в най-високата си част достигаше около четирийсет и пет. Ако се намираше насред равно поле или парк, тогава наистина можеше да се окаже много важна.

Но тук бяхме след тресавище, чийто терен е покрит с неравномерно разположени падини и хълмчета. А и тревата, покриваща могилата, не бе по-различна от останалата.

— Не ми прилича много на гроб — заяви Тери и се обърна към Уейнрайт. — Ти какво мислиш?

Археологът сви устни и я огледа внимателно. Това беше по неговата специалност, не по моята. Нито пък по тази на Софи всъщност. Той подритна пренебрежително могилата от тук от там.

— Мисля, че ако вземем да скачаме от вълнение всеки път, когато видим хълмче, издирването ще продължи ужасно дълго време.

Софи се изчерви.

— Аз не скачам от вълнение. Не съм идиотка. Знам какво да търся.

— Наистина — отвърна многозначително Уейнрайт.

Още не бе й простил за пререканието им по-рано.

— Ще си позволя да изразя противоположното мнение. Но пък аз имам само някакви си трийсет години опит като археолог.

Тери се обърна и понечи да си тръгне.

— Не можем да си губим времето с това.

— Не, почакай — извика Софи. — Виж, може да не съм археолог…

— Тук поне сме на едно мнение — прекъсна я Уейнрайт.

— … но поне ме изслушайте. Дайте ми само две минути, може ли?

Тери скръсти ръце, изражението на лицето му не издаваше нищо.

— Две минути.

Софи пое дълбоко въздух, преди да се впусне в обяснение.

— Няма никаква логика гробовете да са там, където ни води Монк. Гробът на Тина Уилямс е точно там, където предполагах…

— Лесно е да се каже, след като вече знаем къде е — изсумтя Уейнрайт.

Тя не му обърна никакво внимание и насочи вниманието си изцяло към Тери.

— Гробът не е далече от пътеката, което означава, че до него може да се стигне лесно. Освен това следва контурите на местността и всеки, който се отклони от пътеката, ще се озове на това място. Има логика гробът да е точно там.

— И какво от това?

— Монк отказва да ни каже къде точно са останалите гробове. Кара ни да навлезем навътре в тресавището, което означава, че е трябвало да пренесе на ръце труповете на такова голямо разстояние, и то в тъмното. Няма значение колко силен е физически. За какво му е било да го прави? Освен това казва, че не си спомня никакви ориентири, които биха му подсказали къде ги е погребал.

— Накъде биеш? — намръщи се Тери.

— Очаквах да си спомни поне някаква дребна подробност. Когато хората крият нещо, те използват различни особености, по които да се ориентират, независимо дали го правят съзнателно или не. Но Монк се движи на посоки. Или е забравил къде се намират гробовете, или нарочно ни води в неправилната посока.

— Или пък ти грешиш — обади се Уейнрайт.

След това се обърна към Тери с надменна усмивка:

— Запознат съм с метода на Уинтроп, за който говори госпожица Келър. Аз самият съм го ползвал в някои случаи, но той разчита предимно на здравия разум. И според мен доста го надценяват.