— Значи не си го използвал правилно — не му остана длъжна Софи. — Върнах се обратно на пътеката, за да намеря най-вероятните места, където някой, който носи труп, би го оставил. Някъде, докъдето би могъл да се придвижи лесно, където не е нито стръмно, нито мочурливо. Преди няколко дни намерих няколко такива места, но днес отидох малко по-далече.
Тя посочи към пътеката на стотина метра от мястото, където се бяхме отклонили от нея, за да отидем до гроба на Тина Уилямс.
— Там има една точка, от която тресавището плавно се спуска надолу. Някой, който носи тежък труп, би навлязъл в тресавището именно оттам. По-лесно е да се заобиколи откъм ниската страна, отколкото откъм високата. Ако тръгнеш оттам, се озоваваш в едно дере, което те извежда точно тук. И в тази скрита падина най-случайно се оказва, че има могила с размерите на гроб.
Тя скръсти предизвикателно ръце на гърдите си — нека Тери откриеше слабо място в аргументите й. Мускулите на лицето му се изпънаха и той извърна отново очи към могилата.
— Това са пълни глупости — избухна Уейнрайт, без повече да се старае да скрие враждебността си. — Нямаш никакво научно доказателство, просто вярваш в това, което ти се иска.
— Напротив, това е въпрос на здрав разум, както ти самият каза преди малко — възрази Софи. — По-добре да се довериш на здравия разум, отколкото да се инатиш.
Уейнрайт се канеше да й отвърне, но аз го изпреварих.
— Няма смисъл да стоим тук и да спорим. Да доведем кучето и да го пуснем да провери. Ако то открие нещо, ще разкопаем могилата; ако не, значи сме загубили само няколко минути.
Софи ми се усмихна, а изражението на Уейнрайт стана още по-кисело. Не можах да се сдържа да не забия ножа още по-надълбоко.
— Освен ако не си абсолютно сигурен, че тук няма нищо — заявих аз, като се опитвах да не се наслаждавам на неудобното положение, в което го поставих. — Не знам, ти си експертът тук.
— Може би няма да е лошо да се уверим… — отстъпи той с такъв тон, сякаш идеята беше негова.
Тери впери поглед в могилата, след това въздъхна и се изкачи на ръба на падината.
— Елате насам! — извика той на Роупър и останалите, а след това се обърна към Софи — Искам да поговоря с теб.
Двамата отидоха встрани, така че да не можем да чуем разговора им. Не знам какво си говореха, но явно спореха оживено. В това време Уейнрайт се разхождаше около могилата и подбутваше пръстта с крак.
— Определено е по-рохка — измърмори той.
На кръста му имаше дебел кожен колан като тези, които носят строителите, за да закачат инструментите си за тях. Той извади оттам една метална тръба и започна да я разгъва. Беше лека сонда, заострена в единия край, която можеше да се разгъне до един метър.
— Какво правиш? — попитах аз.
Той се намръщи съсредоточено, докато разгъваше късите дръжки, така че сондата заприлича на тънка дръжка на лопата.
— Ще сондирам, разбира се.
Там, където е било копано, пръстта обикновено е по-рохка от останалата и много често е белег за наличието на гроб. Но не това имах предвид аз.
— Ако тук е погребан труп, може да го увредиш.
— Така или иначе заради кучето трябва да направим дупки, през които да излиза въздухът.
Това беше вярно. Въпреки че обучените кучета могат да надушат миризмата на метър дълбочина под земята, през дупките беше по-лесно да усетят газовете, отделящи се при разлагането. Но това можеше да се постигне и по други, не толкова драстични начини.
— Според мен не трябва…
— Благодаря ви, доктор Хънтър, но ако ми потрябва съвет, ще ни го поискам.
Уейнрайт хвана сондата за късите дръжки и с все сила я заби в могилата. Знаех, че няма да ме послуша, затова стиснах зъби, докато го наблюдавах как вади сондата и отново я забива в пръстта. Сондирането е основна техника в археологията, но тя има своите недостатъци, когато се предполага, че на мястото е погребан труп. Вярно, че по-късно можеше да се прецени кое нараняване е отпреди настъпването на смъртта и кое е предизвикано от острата метална сонда, и все пак така Уейнрайт усложняваше нещата. И той го знаеше не по-зле от мен. Но пък проблемът щеше да е мой, а не негов.
Роупър и оставалите пристигнаха при нас и Софи и Тери прекратиха разговора си. Нито един от двамата не изглеждаше доволен. Тери веднага отида при Монк и адвоката му, които стояха на ръба на падината, откъдето се виждаше могилата.