Отидох да огледам тялото на животното. Беше доста пострадало, през твърдата козина се подаваха счупени кости.
— Трябваше да се уверим — казах аз, изпълнен с раздразнение. — Спокойно можеше да е гроб.
Уейнрайт ми се усмихна ледено.
— Нито вие, доктор Хънтър, нито госпожица Келър сте съдебномедицински археолози. Може би в бъдеще ще…
Не видях какво се случи в този момент, само долових внезапно настъпилата суматоха. Някой извика зад гърбовете ни и когато се обърнах, видях двамата затворнически пазачи на земята; единият бе паднал върху един от полицаите.
Зад тях видях Монк, който бягаше, яките му крака го оттласкваха като бутала.
Беше изчакал да дойде подходящият момент, когато вниманието на всички беше съсредоточено другаде.
Един полицай се хвърли върху него, но това само го забави. Той блъсна полицая, който се претърколи, сякаш го беше ударил бик.
Пред него вече нямаше нищо друго, освен огромното открито пространство на тресавището.
— Хванете го! — изкрещя Тери и се спусна след беглеца.
Огромната сила и изненадата бяха осигурили на Монк няколко метра преднина, но тя надали щеше да му е достатъчна.
Наоколо се разнесоха псувни и тропот на тежки ботуши. Няколко полицаи вече го настигаха и дори Монк не можеше да се справи с толкова души едновременно.
В този момент той рязко смени посоката и изведнъж полицаите, които още малко и щяха да го хванат, се оказаха в едно затревено блато. Краката им затънаха в меката кал и след няколко секунди те спряха.
Монк не намали темпото. Нямаше и следа от несръчните му движения, заради които му бяха свалили белезниците. Изглежда знаеше точно къде да стъпи, успяваше да открие твърдата почва, която иначе по нищо не се различаваше от блатото, което я заобикаляше. Едва сега разбрах защо беше гледал към тресавището, вместо дупката, която копаеше Уейнрайт.
Беше планирал точно откъде да мине.
— Пуснете кучето! Пуснете кучето! — крещеше Тери, докато се опитваше да заобиколи заблатеното място.
Водачът не се нуждаеше от повече заповеди. Пусна немската овчарка и тя веднага се понесе през тресавището към Монк. Тя или имаше късмет, или по-малкото й тегло й позволяваше да си проправи път през калта и след малко бе скъсила значително разстоянието до Монк. Видях как той извърна лице към нея и несръчно смъкна палтото си, заради което загуби още преднина. Какво, за бога, прави той?
След миг разбрах. Когато кучето го настигна, той се извърна и протегна ръката си, увита в палтото. Направи крачка назад, за да поеме тежестта на кучето, което се хвърли и захапа дебелото палто. След това с другата си ръка го хвана отзад зад врага и го изви. Чу се пронизително скимтене, което веднага замлъкна. Почти без да спира, Монк се извърна и хвърли настрана безжизненото тяло на кучето, след което отново се затича.
Настъпилата тишина бе нарушена от вика на водача на немската овчарка, който се втурна към неподвижното животно.
— Боже, господи! — въздъхна дълбоко Роупър и затърси радиостанцията си. — Пратете хеликоптера тук! Не ми задавай въпроси, просто го прати!
Монк тичаше с пълна скорост, носеше се през неравния терен на тресавището, сякаш бе излязъл да побяга в парка. Повечето полицаи все още не можеха да се измъкнат от блатото, но Тери бе успял да заобиколи най-опасната му част. Освен това борбата с кучето бе забавила Монк. От ръба на падината, където бях отишъл, за да помогна на пострадалите, видях как Тери го настига и пулсът ми се ускори.
Софи бе вдигнала ръка пред устата си.
— Господи, ще го убие!
Имаше право. Тери беше достатъчно силен, за да се справи с повечето мъже, но току-що бяхме видели как Монк прекърши врата на полицейското куче.
Но Тери също го бе видял. Той се хвърли в краката на затворника и го удари точно под коленете — хватка, която често се използва в ръгбито. Беглецът се стовари на земята като посечен, а Тери остана вкопчен в краката му. Изглежда, дори не изкара дъха на Монк, който се извърна и започна бясно да сипе удари, като се опитваше да го достигне. Тери бе стиснал здраво краката на затворника, сви глава между раменете си и не отслаби хватката. Един от ударите обаче попадна в лицето му и Тери го пусна. Монк се измъкна и се изправи на крака, но не можа да направи нищо повече, защото опръсканите с кал полицаи се хвърлиха върху него и го избутаха встрани от мястото, където Тери лежеше проснат на земята. Монк се опита да се измъкне още веднъж, но униформените мъже го повалиха на земята и се струпаха върху него като мравки върху оса.