— Хайде да ви видя, копелета!
Монк се съпротивляваше и се опитваше да отблъсне нападателите си, които взеха да го налагат с палки. Полицаите обаче бяха много на брой и накрая го притиснаха до земята. За момент той успя да се надигне и се опита да се изправи, но една палка го удари през краката. Той падна с лице в калта, отново направи опит да се съпротивлява, но полицаите му извиха ръцете на гърба, закопчаха го с белезници и с това всичко приключи.
— НЕ! Не! Не! Не!
Монк виеше като ранено животно, когато полицаите го притиснаха до земята и му завързаха краката. След това се отдръпнаха назад, а той продължаваше безпомощно да се мята в яда си. Няколко души отидоха да помогнат на Тери. Той се бе подпрял на колене, все още силно замаян. Отхвърли помощта на подчинените си и сам се изправи на крака. Бяхме твърде далече и не чухме какво каза, но сигурно бе някаква шега, защото мъжете около него избухнаха в бурен, леко истеричен смях.
Усетих как Софи се отпусна.
— О, боже!
Без да се замисля, обвих раменете й с ръка. Пазачите от затвора, както и полицаят, когото Монк бе ударил, вече бяха на крака. По лицето на по-възрастния пазач имаше кръв, защото носът му беше счупен. Беше блед и трепереше, но можеше да се движи сам. Наклони глава назад и се опита да спре кръвта със салфетката, която му дадох. От двамата пазачи той беше този, който се бе държал по-добре с Монк, но това не му бе донесло никаква полза.
Отправихме се към мястото, където Тери и останалите полицаи бяха оградили Монк. Адвокатът му, който досега бе запазил пълно мълчание, явно реши, че трябва да каже нещо.
— Вероятно съзнавате, че това е провал от страна на полицията да се погрижи за клиента ми — каза той задъхано на Роупър, като се стремеше да не изостава, пъхнал куфарчето си под мишница. — Не трябваше да му давате възможност да избяга. Ще подам официално оплакване относно провеждането на цялата операция.
— Правете каквото искате — отвърна му Роупър.
Добс прие думите му като насърчение.
— Що се отнася до неправомерната употреба на сила…! Начинът, по който бе повален на земята, е учебникарски пример за полицейско насилие!
Роупър се обърна към него и се захили, като оголи зъбите си, с което много заприлича на плъх.
— Ако не млъкнеш, ще ти завра куфарчето отзад.
След тези думи адвокатът млъкна.
Срещата с Монк беше оставила следи по всички полицаи, които се намираха около него. Бяха покрити с кал от блатото и нямаше нито един от тях, който да не кървеше или да не беше наранен. На челото на Тери имаше цицина с големината на яйце, но иначе не беше сериозно пострадал. Беше превъзбуден от случилото се, поради прилива на адреналин изглеждаше не на себе си.
— Добре се справи, шефе — поздрави го Роупър и го плесна по гърба. — Как е главата?
Тери внимателно докосна цицината.
— Ще оцелея — заяви той и се ухили към Софи. — Не ме загрозява, нали?
— Всичко е по-добро от оригинала — отвърна хладно Софи.
Уейнрайт се приближи към мястото, където завързаният Монк лежеше в тревата и пирена. Затворникът дишаше тежко, по лицето и устата му имаше кръв. Беше спрял да се съпротивлява, само от време на време размърдваше ръце и крака, сякаш пробваше колко здрава е веригата. Белезниците бяха от закалена стомана, а найлоновият ремък, с който бяха завързани краката му, не даваше признаци, че може да се скъса скоро. Въпреки това не завиждах на тези, които трябваше да го откарат обратно в затвора.
Уейнрайт сложи ръце на кръста и впери яден поглед в него.
— Животни като това трябва да бъдат държани в клетка. Господи, като си помисля само, че обществото харчи пари, за да държи такива като него живи!
Монк замръзна на място, после изви глава и впери очи в археолога. В погледа му нямаше нито страх, нито яд, опитваше се само хладно да прецени мъжа, който стоеше пред него. По зъбите му имаше кръв.
— За бога, остави го на мира! — намеси се Софи. — Никого не впечатляваш с това поведение!
— Нито пък ти! — не й остана длъжен Уейнрайт. — И след изпълнението, което направи преди малко, трябва да си ужасно щастлива, ако полицията пожелае отново да работи с теб!
— Достатъчно — прекъсна ги Тери, като се приближи към тях.
Адреналинът, който до преди малко го държеше в еуфория, вече го нямаше и той бе започнал да осъзнава ужасната действителност около себе си.