— Как реагира Симс?
— Симс ли? — за миг ме погледна изненадано, сякаш не разбираше за какво говоря. — Със сигурност няма да ме предложи за повишение.
— Да не би да те обвинява за случилото се?
— Разбира се, че ме обвинява. Нали не си въобразяваш, че той ще понесе някаква отговорност?
— Но той е главният инспектор, той трябваше да…
— Симс е готов веднага да ме хвърли на вълците, ако почувства, че е заплашен по някакъв начин. Много хора тук биха се зарадвали да видят новото момче от лондонската полиция стъпкано в калта.
Прав беше. Поколебах се дали да му кажа, че бях чул Роупър да докладва всичко на Симс, но това беше само подозрение, а Тери и без това си имаше много грижи.
— Мога ли да ти помогна с нещо?
Тери се засмя мрачно.
— Ако можеш, върни времето назад.
Никога не го бях виждал толкава потиснат.
— Толкова зле ли са нещата?
Той направи неубедителен опит да омаловажи проблеми.
— Не са. Нямах време да се наспя, това е всичко. Софи тук ли е?
— Снощи си тръгна.
— Снощи? Защо, по дяволите, никой не ми е казал?
— И аз не я видях да си тръгва. Никак не й се оставаше повече. Чувстваше се доста зле след случилото се.
— Не само тя се чувства така.
— Тя няма вина. Ако бях на нейно място, сигурно щях да постъпя по същия начин.
Тери вдигна очи към мен — в погледа му нямаше нищо дружелюбно. В този миг ми се стори, че изобщо не го познавам.
— Как така изведнъж застана на нейна страна?
— Исках само да кажа, че…
— Знам какво искаше да кажеш. Цялата операция се прецака, кариерата ми е заложена на карта, а ти изведнъж се разтревожи за проклетата госпожица Келър. Отдавна забелязах, че двамата станахте доста гъсти.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа… — започна той, после млъкна. — Няма значение. Виж, трябва да тръгвам. Поздрави Кара.
Върна се при колата си, затръшна вратата и подкара толкова бързо, че по краката ми се посипаха камъчета от пътя. Останах известно време на мястото си, едновременно ядосан и озадачен.
Но тези мисли не ме тревожеха дълго време. Тери можеше да се грижи за себе си. Бях му благодарен, че ме препоръча на Симс, но го познавах твърде добре и бях наясно, че се е надявал евентуалният ми успех да рефлектира и върху него. Но това не му даваше право да си изкарва яда върху мен.
Пък и в живота ми се случваха много други неща, за да разсъждавам дълго върху поведението му. Всеки път, когато се прибирах вкъщи, Алис ми се струваше все по-пораснала и двамата с Кара мислехме, че е време да има братче или сестриче. В професионално отношение бях по-зает от когато и да било. Операцията в Дартмур не завърши успешно, но това не накърни професионалната ми репутация. Участвах в още много полицейски разследвания и понякога, когато телефонът ми звъннеше, се изненадвах на нетърпението си да чуя, че са открили осакатен или разложен труп… Е, казвах си, че това е съвсем разбираемо. С това си изкарвах прехраната, затова не трябваше да се влияя емоционално. А и кой не е доволен, когато кариерата му върви добре?
След това дойде масовият гроб в Босна и Херцеговина. Бях част от международен екип, който трябваше да ексхумира и евентуално да идентифицира телата. Работата беше тежка и продължи повече от месец, три дни от който прекарах на легло с температура и кашлица. Прибрах се вкъщи отслабнал с три килограма, смирен от мисълта за мащабните зверства, на които бяха способни хората. Никога не се бях чувствал толкова щастлив от факта, че се прибирам вкъщи. Отначало приех мълчаливостта на Кара като тактичност от нейна страна, която ми даваше възможност да се върна към обичайния си начин на живот. Но още първата вечер след прибирането ми, след като прочетох на Алис приказка за лека нощ и двамата с Кара седнахме да вечеряме и да изпием по чаша вино, осъзнах, че нещо не е наред.
— Ще ми кажеш ли какво е станало? — попитах аз.
От няколко минути тя седеше, вперила поглед в празното пространство. Обикновено тя не бе така затворена в себе си, особено като се има предвид, че не се бяхме виждали от няколко седмици.
— Какво? О, извинявай, бях се отнесла.
— Разбрах. Какво има?
— Нищо. Наистина, просто се бях замислила — усмихна се тя и се опита да отмине въпроса ми. — Хайде, ела да разчистим масата.
— Кара?
Тя остави чиниите и въздъхна.