— Обещай ми, че няма да направиш нищо.
— Защо? Какво се е случило?
— Тери Конърс се отби преди няколко дни.
Нито го бях чувал, нито виждал след събитията в Дартмур.
— Тери ли? Какво искаше?
— Каза, че бил в Лондон и се отбил да те види, но… Останах с впечатлението, че много добре знаеше, че не си тук.
Усетих как по тялото ми се разнесе хлад.
— Продължавай.
— Беше някак… странно, че се появи така неочаквано. По дъха му се усещаше, че е пил, а и защо не се обади първо, за да провери дали си си вкъщи? Направих му кафе, но останахме в кухнята. Не исках да го каня в хола. Караше ме да се чувствам… неудобно.
— В какъв смисъл „неудобно“?
Кара се изчерви.
— Трябва ли да ти обяснявам?
Осъзнах, че съм стиснал ръба на масата. Пуснах го.
— Какво стана?
— Казах му, че трябва да си тръгва, но… Попита ме дали съм сигурна, че точно това искам. Каза… каза, че нямам представа какви ги вършиш, когато не си вкъщи. — Тя взе чашата вино и я остави обратно на масата, без да отпие от нея. — Тогава Алис се събуди и извика, питаше дали си се прибрал. Изпитах такова облекчение. Той явно се опомни и си тръгна.
Пред очите ми се появиха звезди, сякаш се бях изправил прекалено бързо, макар че изобщо не бях мърдал от мястото си.
— Защо не ми каза по-рано?
— Беше затънал в работа с онзи гроб в Източна Европа. Каква щеше да е ползата? Пък и без това нищо не се случи.
— Господи! Значи той просто дойде тук и… и…
— Дейвид, моля те, успокой се.
— Да се успокоя ли? — станах от стола, повече не можех да стоя на едно място. — Това, което ти е казал за мен… не е вярно.
Кара също се изправи, дойде при мен и докосна лицето ми.
— Знам. Тери си мисли, че всички са като него.
— Какво имаш предвид?
— Нали знаеш какъв е? Чувал ли си за любовните му афери?
— Любовни афери? — повторих аз глупаво.
Тя ми се усмихна озадачено.
— Наистина ли не си се досетил? Не знам защо Дебора остана с него толкова дълго. Каза ми, че от години вече не се надява той да спре да й изневерява, и сега иска само той да го прави дискретно. Останах с впечатлението, че това е причината Тери да напусне Лондон. Имал е връзка с колежка и нещата са се объркали.
За първи път чувах това, но то обясняваше напрежението последния път, когато четиримата излязохме заедно. Дори и аз го бях усетил.
— Защо не си ми казала? — попитах аз и обвих раменете й с ръка.
— Защото не е наша работа и не исках да усложнявам нещата. Нали се налага да работите заедно.
— Вече не.
Кара се отдръпна назад и ме погледна право в очите.
— Обещай ми, че няма да направиш някоя глупост.
— Каква глупост?
— Просто глупост. Моля те, не му обръщай внимание. Не заслужава да си губим времето с него — тя обви ръце около кръста ми. — И не искам да прекараме първата си вечер заедно в приказки за Тери Конърс.
Нито пък аз. Затова и не го направихме.
Но не можах напълно да забравя случилото се. Тери беше дошъл в дома ми с намерението да съблазни жена ми. И като че ли това не беше достатъчно, ами се беше опитал да я убеди, че й изневерявам. Само като се сетех за това, побеснявах от яд, по си казвах да не предприемам нищо няколко дни, да си дам време да се успокоя.
И така до следващия следобед.
Постепенно се връщах в руслото на обичайната си работа след пътуването до Балканите и се бях погрижил този ден да приключа работа по-рано. Имахме уговорка аз да взема Алис от училище, но гневът ми към Тери не ми давеше покой. В продължение на няколко часа се опитвах да го превъзмогна и накрая се обадих на Кара в болницата.
— Извинявай, но можеш ли ти да вземеш Алис днес? — попитах аз.
— Мисля, че да. Защо, нещо случило ли се е?
Вече съжалявах, че й позвъних. Кара работеше на половин ден и лесно можеше да променя работното си време; правеше го доста често, за да помага на колегите си. Но сега ставаше въпрос за дъщеря ни, а аз току-що се бях върнал от командировка. Трябваше да се съсредоточа върху истински важните неща, а не да се хвърлям в разправии с такива като Тери Конърс.
— Не, няма значение. Забрави.
— Защо, всичко е наред. Трябваше да остана за едно събрание, но се радвам, че имам извинение да отсъствам. — Защо, какво се е случило — попита тя предпазливо.