— Нищо. Да направим…
Точно щях да кажа както се бяхме разбрали, когато от другата страна на линията се чу оживление: високи гласове, шумно затваряне на врата.
— Извинявай, търсят ме — каза тя припряно. — Аз ще взема Алис, по-късно ще ми обясниш всичко. Чао!
Затвори, преди да успея да й кажа довиждане. Оставих телефона, чувствах се празен. Реших да й се обадя по-късно и да й кажа, че съм размислил и ще отида да взема Алис. Тръгнах си след половин час и когато й позвъних, телефонът й даваше заето. Отново се замислих за постъпката на Тери и усетих как гневът ми към него нараства. Нямаше смисъл пак да безпокоя Кара на работа, а и тя сигурно вече бе говорила с колегите си. Вместо това позвъних на Тери.
Дори не бях сигурен, че ще вдигне телефона, като види, че съм аз. Но той се обади.
— Здравей, Дейвид, какво правиш? — попита той безгрижно и самоуверено.
— Искам да се видим.
Поколеба се само за миг.
— Виж, и аз ще се радвам да се видим, но в момента съм доста зает. Ще ти се обадя, когато…
— Искаш ли да те изчакам у вас?
Нямах намерение да намесвам семейството му във всичко това, но нямаше да го оставя да се измъкне. Този път мълчанието му продължи малко по-дълго.
— Имаш нещо да ми казваш ли?
Наистина имах какво да му кажа, но предпочитах да го направя лично.
— Ще бъда в Екситър след около четири часа. Къде да те чакам?
— Можеш да си спестиш пътуването, все още съм в Лондон. Дори ще те черпя една бира каза ми снизходително. — Ще бъде като в доброто старо време.
Докато отивах към мястото на срещата, се опитвах да си наложа да сдържам нерви те си. Беше предложил да се видим в една кръчма в Сохо и когато наближих, разбрах защо бе избрал това място. Вътре вече имаше коледна украса, избелелите гирлянди и играчки очевидно бяха използвани в продължение на много години. Веднага ми стана ясно, че клиентелата тук се състои предимно от полицаи, които в момента не са на работа. Тери беше застанал до бара заедно с група мъже и се смееше гръмко. Когато влязох, той се извини и дойде при мен. На лицето му бе изписана обичайната усмивка, но очите му ме наблюдаваха внимателно.
— Ще пиеш ли нещо?
— Не, благодаря.
— Както искаш. — Облегна се удобно на една маса, с чаша в едната ръка. — Казвай какво толкова спешно има.
— Стой далече от Кара.
— За какво говориш?
— Много добре знаеш за какво говоря. Да не си стъпил повече в дома ми.
Все още се усмихваше, но по врата му се разля червенина.
— Чакай малко, не знам какво ти е наговорила, но аз нямах представа, че не си си вкъщи…
— Напротив, много добре си знаел. Всички вестници писаха за масовия гроб и не е нужно да си гений, за да се досетиш, че и аз ще бъда там. Затова не си се обадил предварително, иначе нямаше да имаш извинение да отидеш там.
— Виж какво…
— Дори си се опитал да я убедиш, че й изневерявам! Защо, по дяволите, го направи?
Стори ми се, че в погледа му се появи нещо като вина или съжаление, но то изчезна толкова бързо, че може би си бях въобразил.
— И защо не? — сви невъзмутимо рамене Тери.
— Само това ли ще кажеш?
— Какво очакваш да кажа? Кара е страхотна мацка, трябва да се чувстваш поласкан — захили се той срещу мен.
Спокойно. Не се поддавай на провокацията. Тук той беше на своя територия. Ако загубех контрол, щеше да ме смели от бой и въпреки това всичките му приятели в кръчмата щяха да се закълнат, че аз съм започнал пръв. Не знам какво му бях причинил, а и вече не ме интересуваше. В момента, в който осъзнах това, през ума ми мина нещо друго.
— Нещата не вървят добре, а, Тери?
Той присви очи.
— Какво имаш предвид?
— Затова си тук, нали? — попитах аз и обгърнах с поглед кръчмата. — Спомняш си доброто старо време. Сигурно репутацията ти доста е пострадала след онова, което се случи с Монк.
Усмивката изчезна и по лицето му се изписа злоба.
— Всичко е наред. Просто си почивам няколко дни.
Но погледът му го издаде, че лъже. В Тери винаги имаше нещо безразсъдно, то беше част от чара му. Сега забелязах, че в него се крие и нещо самоунищожително. Той разчиташе на късмета и импулса да го извадят от всяка трудна ситуация, но сега и двете го бяха изоставили и той се мяташе в отчаяние.
Просто аз се бях оказал удобна мишена.