Само че тогава не знаех, че ще ми се наложи да работим заедно.
Уейнрайт се изправи на крака, при което ставите му изпукаха като на човек, страдащ от артрит. Беше около шейсетгодишен, огромен мъж, облечен в опънат по него, покрит с кал гащеризон. Свали маската от устата си и дебелите му пръсти, покрити с бели латексови ръкавици, силно ми заприличаха на наденички. Чертите на лицето му бяха доста груби, но ако човек проявеше благосклонност, би могъл да ги нарече патрициански.
— За мен ще бъде удоволствие да работя с вас, доктор Хънтър — заяви той и ми се усмихна неопределено.
Гласът му се лееше като на опитен оратор.
— За мен също — отвърнах аз и се усмихнах едва-едва.
— Гробът е бил открит вчера късно следобед от няколко души, излезли на разходка — обясни Симс, вперил поглед в ръката, която се подаваше от земята. — Както виждате, доста плитко е изкопан. Пуснахме сонда и установихме, че на не повече от шейсет сантиметра под повърхността има твърд гранитен слой. Това не е идеалното място да погребеш труп, но за щастие убиецът не го е знаел.
Наведох се, за да огледам студената тъмна почва.
— Торфът ще направи нещата доста интересни.
Уейнрайт кимна предпазливо, но не каза нищо. Като археолог, той по-добре от мен познаваше проблемите, свързани с гробовете, изкопани в торф.
— Най-вероятно дъждът е отмил горния слой почва, покриваща ръката, а животните са свършили останалото — продължи Симс. — И след това хората, излезли на разходка, видели ръката да стърчи от земята. За съжаление в началото не разбрали какво точно са открили и са изкопали част от пръстта наоколо.
— Бог да ни пази от аматьори — обади се Уейнрайт.
Може би беше чисто съвпадение, но в този момент погледът му бе насочен към мен.
Коленичих върху една от металните плочи и огледах ръката. Тя се подаваше до костите на китката. По-голямата част от меката тъкан беше изгризана, а първите два пръста, които вероятно са се намирали най-отгоре, въобще липсваха. В това нямаше нищо необичайно — големите мършояди като лисиците, а дори и по-едрите птици като гарваните и чайките, спокойно може да са ги отнесли.
Но вниманието ми беше провлечено от това, че под следите от зъби, оставени по костите, отчупените повърхности на фалангите изглеждаха съвсем гладки.
— Възможно ли е някой от хората, открили ръка, да я е настъпил? Или да е била увредена, докато са копали? — попитах аз.
— Твърдят, че не са я докосвали — заяви Симс абсолютно безизразно. — Защо питате?
— Вероятно не е важно. Просто пръстите са счупени. Направо са прекършени, а това не би могло да направи нито едно животно.
— Да, и аз забелязах — каза провлечено Уейнрайт.
— Смятате ли, че това е важно? — попита Симс.
Уейнрайт не ми даде никаква възможност да отговоря.
— Прекалено рано е да се твърди каквото и да било. Освен ако доктор Хънтър няма някаква теория…
Нямаше да се оставя да ме въвлекат в слепи предположения.
— Все още не. Открихте ли нещо друго?
Вероятно криминалистите вече бяха претърсили внимателно вътрешността на палатката.
— Нищо важно засега. Намерихме на повърхността две малки костици, за които предполагаме, че са от заек. Със сигурност не са човешки, но може и вие да им хвърлите един поглед — каза Симс и погледна часовника си. — А сега, ако няма нищо друго, тръгвам за пресконференцията. Професор Уейнрайт ще ни информира за всичко, което искате да знаете. Ще работите под прякото му ръководство.
През цялото време Уейнрайт ме наблюдаваше с лек интерес. Патологът носеше цялата отговорност за тленните останки, но като съдебномедицински археолог Уейнрайт бе изцяло отговорен за изкопаването на трупа. Нямах никакъв проблем с това, поне на теория. Въпреки това бях чувал за много случаи, когато трупът е бил увреден по време на изравянето поради неопитност или твърде голям ентусиазъм от страна на археолога. Работата ми значително щеше да се усложни, ако например черепът беше разбит на парчета с кирка или лопата.
Освен това нямах намерение да позволя да ме третират като помощник на Уейнрайт.
— Нямам нищо против, що се отнася до изваждането на трупа от земята — отвърнах аз. — Очаквам да се консултирате с мен по всички въпроси, които се отнасят до самите останки.