— Момиченце, казва се Алис. На пет години е.
— А, това е чудесна възраст. Аз имам две дъщери, и двете вече напуснаха домашното огнище. Радвай й се, докато е още малка. Вярвай ми, след десет години ще се чудиш какво е станало с малкото ти момиченце.
— Има доста време, докато стане тийнейджър — усмихнах се аз.
— Възползвай се от това време. Мога ли да ти дам един съвет?
— Разбира се.
Изобщо не очаквах Уейнрайт да се държи по този начин.
— Никога не отнасяй служебните си проблеми вкъщи. В нашата професия е изключително важно да можеш да се откъснеш от работата си, особено ако имаш семейство. Иначе ще си съсипеш живота. Независимо колко ужасно е това, с което се сблъскваш, не забравяй, че това е просто работа.
Той отново взе лопатката и насочи вниманието си към останките.
— Наскоро разговарях с един човек, който те познава. Разказа ми, че всъщност по образование си лекар.
— Така е, първо завърших медицина, а после се насочих към антропологията. Кой ти разказа всичко това?
Той се намръщи.
— Знаеш ли, блъскам си главата и не мога да се сетя. Паметта ми вече не е като едно време. Струва ми се, че беше на една конференция по съдебна медицина. Говорехме си за новото поколение и че между тях има способни хора. И тогава някой спомена името ти.
Изненадах се, че Уейнрайт призна, че е чувал за мен. Това не можеше да не ме поласкае.
— Доста сериозна промяна, от медицина към антропология — продължи той, докато почистваше пръстта около лакътя. — Доколкото разбрах, си се обучавал в САЩ. В института в Тенеси, нали така? Онзи, дето е специализиран в разлагането на тъканите.
— Изследователският институт по антропология. Прекарах там цяла година.
Това беше още преди да се запозная с Кара, вече бях сменил професията си и работех с мъртвите вместо с живите. Очаквах дп последва някаква хаплива забележка, но такава нямаше.
— Изглежда много интересно място. Но не е за мен. Трябва да призная, че не съм голям фен на Calliphoridae. Според мен са отвратителни.
— И аз не съм им особен фен, но те са изключително полезни в работата ни.
Calliphoridae е латинското наименование на семейството на мухите месарки. Техният жизнен цикъл е много точен часовник за степента на разлагане. Очевидно Уейнрайт обичаше да използва латински термини.
— Предполагам, че е така. Но за съжаление не и в този случай. Тук е прекалено студено — заяви той и посочи останките с лопатката. — Е, какво ще кажеш?
— Ще добия по-добра представа, когато огледам трупа в моргата.
— Разбира се, но вероятно вече си си направил някои изводи.
Въпреки маската върху устата му, видях, че се усмихва. Никак не ми се искаше да изказвам каквото и да е мнение, тъй като знаех колко лесно може всичко да се промени, след като останките бъдат извадени и почистени. Но Уейнрайт нямаше нищо общо с чудовището, за което го мислех, а и в момента бяхме само двамата. Нямаше да е никак зле да разбере, че не само той е експерт, особено като се има предвид отрицателното му отношение към съдебномедицинската антропология.
Отдръпнах се назад, за да огледам по-добре останките, които бяхме изкопали до този момент.
Торфът е уникален. Образува се при разлагането на растения, животни и насекоми и представлява враждебна среда за всички бактерии и насекоми, които обикновено населяват почвата под краката ни. Той има ниско съдържание на кислород, а киселинността му е близка до тази на оцета. Ето защо той буквално може да превърне органичната материя в туршия и да промени цвета й така, че да заприлича на експонат в лабораторна стъкленица. В торфени ями са били открити цели бивни на мамути, а човешки тела, погребани преди стотици години, се появяват на бял свят странно незасегнати от времето. Трупът на мъж, открит в село Толунд в Дания през 50-те години, е бил така добре запазен, че в началото помислили, че е жертва на убийство. Сега, това вероятно наистина е било така, имайки предвид въжето около шията му, но убийството е било извършено преди повече от две хиляди години.
От друга страна, същите качества, които правят торфа златна мина за археолозите, го превръщат в кошмар за съдебните медици. Определянето на момента на настъпване на смъртта е изключително трудно, в много случаи направо невъзможно, тъй като липсват естествените белези на разлагане.
Съмнявах се, че в нашия случай проблемът ще е толкова значителен. Почти половината от трупа вече беше изваден на повърхността. Беше положен настрани, коленете бяха свити до гърдите, горната част на тялото бе свита в ембрионална поза. Както тънката блуза, прилепнала към тялото, изпод която се виждаха очертанията на сутиена, така и късата пола бяха от синтетична материя и имаха съвременна кройка. И макар че не бях експерт по въпроса, струваше ми се, че обувката с висок ток на десния крак е съвсем модерна.