— Не исках да кажа това. Имах предвид, че щом като така и така после ще бягам, нека поне да участвам в купона.
Толи тихичко се засмя.
— Дадено. Следващия път ще ти дам знак.
— Наистина го направи. — Шай огледа реката. — Изглежда се поуспокоиха малко. Къде е твоят сърф?
— Моят какво?!
Шай измъкна един летящ сърф изпод храсталака.
— Нали имаш дъска? Не ми казвай, че си доплувала дотук!
— Не, аз… Ей, я чакай малко! Ти откъде взе летящ сърф, за да прекосиш реката?
Защото всичко, което летеше, беше строго охранявано.
Шай се разсмя.
— Това е най-старият трик. Мислех, че вече го знаеш.
Толи вдигна рамене.
— Е, аз не сърфирам много често.
— Нищо, този може да издържи и двете.
— Чакай!
Над тях се появи нов автолет, който прелиташе ниско над реката, почти на нивото на мостовете.
Толи преброи до десет, след като той отмина и чак тогава проговори отново.
— Мисля, че не е добра идея да летим обратно.
— Ами ти как дойде дотук?
— Ела с мен. — Толи се надигна от мястото си и приведена продължи напред. След малко погледна през рамо. — Можеш ли да носиш това нещо?
— Разбира се. Не тежи много. — Шай щракна с пръсти и сърфът се понесе пред нея ниско над земята. — Всъщност той изобщо не тежи, освен ако не му наредя.
— Това си го бива.
Шай запълзя напред, а сърфът се носеше след нея като малък балон. Толи обаче не виждаше никаква връв, на която да е привързан.
— И така, къде отиваме? — попита Шай.
— Знам един мост.
— Той обаче ще ни изпее.
— Не и този. Той е стар приятел.
Заличени
Толи падна. Отново.
Този път не я заболя толкова много. В момента, в който почувства, че сърфът се изплъзва под краката й, тя се отпусна, както я беше научила Шай. Да се изтърсиш на земята не беше много по-лошо от това като малка баща ти да те хване за китките и да те завърти около себе си.
Не и ако баща ти е нечовешки изрод и се опитва да извади ръцете ти от ставите.
Но инерцията все пак трябваше де се обере по някакъв начин, както й обясни Шай. И е по-добре това да стане чрез постепенно стесняване на концентричните кръгове при летене, отколкото директно да се забиеш в някое дърво.
А дърветата бяха доста нагъсто в Парка на Клеопатра.
След няколко завъртания Толи се озова на тревата на четири крака, замаяна, но все пак цяла.
Шай кръжеше над нея, постепенно снижавайки сърфа си, като накрая го приземи толкова елегантно, сякаш това й бе вродена дарба.
— Този път беше малко по-добре.
— Само че аз не се чувствам по-добре. — Толи свали противоударната гривна и разтри китката си. Тя се беше зачервила, а пръстите трудно й се подчиняваха.
Гривната тежеше върху дланта й. Противоударната гривна трябва да има метална сърцевина, защото работеше на магнитен принцип, също както и летящият сърф. Всеки път, когато сърфът се изплъзнеше изпод краката на Толи, гривните убиваха скоростта при падане, сякаш някой добронамерен великан я хващаше във въздуха и после с люлеене постепенно я поставяше на земята.
Като я държеше за китките, разбира се. Отново.
Толи свали и другата гривна и разтърка китката си.
— Не се предавай. Почти успя.
Сърфът на Толи се приземи сам и се потри в краката й като куче, което е направило беля и се извинява. Тя кръстоса ръце и започна да масажира раменете си.
— Искаш да кажеш, че едва не се разчекнах.
— Няма такава опасност. Аз самата съм падала по-често от дъската, отколкото чаша мляко от скоростно влакче в лунапарк.
— От какво!
— Както и да е. Хайде, продължавай да тренираш.
Толи изпъшка. Болката в китката не беше единственият проблем. Коленете също я боляха от слалома при сърфирането, а влизането в завоите ставаше с такава скорост, че усещаше тялото си да тежи цял тон. Шай викаше на това „висока гравитация“, която възниквала всеки път, когато движещ се с висока скорост обект променя посоката си.
— Да сърфираш във въздуха изглежда голяма забава, все едно летиш като птица. Но иначе си е доста трудна работа.
Шай сви рамене.
— Да си птица сигурно също никак не е лесно. Как мислиш, дали им е много приятно да махат с криле по цял ден?
— Сигурно си права. Има ли шанс някога това да се промени?