Звук на съпротивляващ се метал дойде откъм стаята за арест. До Толи достигна шум от много гласове.
— Май няма да има кой да я види утре — продължи Шай. — А вие двамата как я карате, между другото?
Толи отвори уста, затвори я, накрая успя да отговори.
— Ние сме… добре.
— Страхотно. Виж, съжалявам, че бях такава досада. Знаеш какви са грозните. — Шай се засмя. — Да, бе, ти май наистина знаеш!
— Значи не ме мразиш вече?
— Не ставай глупава, Толи!
— Радвам се да го чуя. — Толи си даваше сметка, че благоразположението на Шай към нея не е истинска прошка, а просто мозъчна аномалия.
— Ти ми направи голяма услуга, като ме измъкна от Мъглата.
— Едва ли мислиш това, което казваш, Шай.
— Какво искаш да кажеш?
— Как е възможно толкова бързо да се промениш?
Шай се разсмя.
— Трябваше ми само един горещ душ, за да си променя мнението. — Тя протегна ръка и докосна косата на Толи, рошава и оплетена от двуседмичното пътуване и спане на открито. — И като стана на дума за душ, ти просто плачеш за баня.
Толи примигна. В очите й напираха сълзи. Шай толкова искаше да съхрани собственото си лице, да живее по собствените си правила извън града. Но всички тези желания сега бяха заличени.
— Не исках да те… предавам — тихо каза тя.
Шай погледна през рамо, после се обърна и се усмихна.
— Той не знае, че работеше за д-р Ка, нали? Не се безпокой, Толи. — Гласът й премина в шепот и тя допря изящен пръст до устните си. — Няма да издам твоята малка грозна тайна.
Толи преглътна мъчително, чудейки се дали Шай сама беше разкрила цялата истина. Може д-р Кейбъл да е разказала на всички как всъщност стоят нещата.
Откъм тялото на д-р Кейбъл се разнесе жужене. Върху работния таблет, който носеше, се появи светлина за входящо обаждане.
Толи вдигна таблета и го подаде на Шай.
— Говори с тях!
Шай примигна, натисна бутона и каза:
— Здрасти, това съм аз, Шай. Съжалявам, д-р Кейбъл е заета. Какво прави ли? Ами, сложно е за обяснение… — Тя изключи апарата. — Не трябваше ли да спасяваш хората, Толи? Нали това е целта на малкия ви номер?
— Тук ли оставаш?
— Ами да. Всичко изглежда много вълнуващо. Това че съм красива, не значи, че съм пълна скука.
Толи се промъкна покрай нея и влезе в стаята. Две от вратите вътре вече бяха разбити. Майката на Давид и още един мъглянин — освободени. Двамата бяха облечени в оранжеви гащеризони, по сънливите им лица беше изписано смайване. Давид работеше върху следващата врата, лостът беше забит в тясна пролука до пода.
Толи видя лицето на Крой да надзърта с ококорени очи през едно от прозорчетата на вратите и пъхна своя лост под нея. Уредът зави пронизително и дебелата метална врата издаде остър стържещ звук, докато се огъваше под натиска му.
— Давид, те знаят, че тук става нещо! — извика тя.
— Добре, почти приключихме.
Лостът й беше изкривил съвсем малко металната врата, отворът не беше достатъчно голям. Тя го намести отново и металът простена. Опитът й във ваденето на железопътните релси най-накрая си каза думата, лостът разби проклетата врата.
Най-напред се показаха ръцете на Крой, после и главата му, гащеризонът му се раздра в острите краища на нацепения метал, докато се промъкваше навън. Мади го хвана за ръцете и го изтегли на свобода.
— Това са всички, които останаха тук — каза тя. — Да тръгваме.
— Ами татко? — извика Давид.
— Не можем да му помогнем. — Мади изскочи в коридора.
Толи и Давид си размениха тревожни погледи и я последваха.
Мади се беше устремила към вратата на асансьора, теглейки след себе си Шай. Шай натисна бутона за връзка върху таблета и каза:
— Изчакайте секунда, мисля, че се връща. Задръжте така. — Тя се изкиска и отново прекъсна връзката.
— Доведете Кейбъл! — извика Мади. — Тя ни е нужна.
— Мамо! — втурна се Давид след нея.
Толи погледна Крой, после сгърченото тяло на д-р Кейбъл. Крой кимна, после всеки от тях я хвана за едната ръка и я повлякоха в тръс по гладкия под. Грапавите подметки на Толи издаваха жвакащ звук.
Когато групата стигна асансьора, Мади сграбчи д-р Кейбъл за колана и я приближи до ирисовия скенер. Жената тихо изстена. Мади внимателно отвори едното й око, асансьорът изписка и вратата се отвори.