Шай седна близо до нея.
— Никога не омръзва да сърфираш из въздуха.
— Не съм се чувствала толкова добре, откакто… — Толи не изрече името му. Просто погледна към небето, оцветено във великолепно синьо. Съвършено небе. Бяха започнали чак късния следобед. Високо над тях няколко облака обаче започваха да порозовяват, въпреки че от залеза ги деляха часове.
— И аз така — кимна Шай — Вече ми беше писнало да се скитам постоянно сама — От колко време си сама?
Отговорът на Шай дойде незабавно.
— От два месеца и двайсет и шест дни.
Толи се слиса.
— Сигурна ли си?
— Разбира се, че съм сигурна.
По лицето на Толи се разля широка усмивка и тя отново падна по гръб върху тревата, заливайки се от смях.
— Стига, бе, ти сигурно се майтапиш. Излиза, че сме родени на една и съща дата.
— Хайде, бе.
— Точно така. Това е направо невероятно. Двете заедно ще се превърнем в красиви.
Шай замълча за миг.
— Май така излиза.
— Девети септември, нали така?
Шай кимна.
— Страхотно. Не бих понесла да загубя още един приятел. Сега вече няма да се притесняваме, че едната ще си тръгне по-рано. Нито за ден няма да се разделяме.
Шай внезапно стана сериозна и седна с изправен гръб.
— Аз така или иначе няма да го направя.
Толи примигна объркано.
— Не исках да кажа това, но…
— Но какво?
— Но когато се преобразиш, отиваш в „Града на новите красиви“.
— Е, и? На красивите им е позволено да идват тук, както ти е известно. И да пишат.
Толи изсумтя.
— Да, ама те не го правят.
— Аз бих го правила.
Шай зарея поглед през реката към спиралите на парти-кулите, гризейки усилено нокътя на палеца си.
— Аз също, Шай. Щях да идвам да те видя.
— Сигурна ли си?
— Да, честно.
Шай сви рамене и отново се отпусна на тревата, вперила поглед в облаците.
— Чудесно, но нали се сещаш, че не си първата, която обещава това.
— Да, знам.
Двете замълчаха. Облаците бавно се носеха към слънцето и въздухът постепенно захладняваше. Толи си мислеше за Перис и се опитваше да си спомни как изглеждаше той, докато все още беше Носльо. Но колкото и да се мъчеше, вече не можеше да си представи неговото грозно лице. Сякаш тези няколко минути, през които той стоеше пред нея красив, бяха заличили всички спомени от предишния им живот. Сега пред очите й беше само красивият Перис, неговите очи, неговата усмивка.
— Чудя се защо ли никога не се връщат — проговори Шай. — Не за друго, просто на посещение.
Толи мъчително преглътна.
— Защото сме грозни, Кльощо, затова.
С лице към бъдещето
— Ето още един вариант. — Толи докосна интерфейс-пръстена си и образът на екрана се промени.
Тази Толи беше с пригладена коса и много високи скули, издължени котешки зелени очи и плътни устни, извити в отракана усмивка.
— Това, хм, е доста различно.
— Аха. Даже се съмнявам, че изобщо е позволено. — Толи промени параметрите на очите, връщайки извивката им почти до нормалната форма. В някои от градовете разрешаваха екзотични операции само за новите красиви, но местните власти бяха всеизвестни със своя консерватизъм. Тя се съмняваше, че лекарят би удостоил с внимание това морфо3, но й беше забавно да изпитва възможностите на софтуера до краен предел. — Мислиш, че видът ми е доста плашещ, така ли?
— Не, но мисля, че изглеждаш като същинска котка — изкиска се Шай. — Ама буквално, точно като консуматор на мъртви мишки.
— Добре тогава, продължаваме нататък.
Следващата Толи беше много по-близо до стандартния морфологичен модел, с бадемови кафяви очи, права черна коса с дълъг бретон и тъмни чувствени устни, напомпани до краен предел.
— Доста банално, Толи.
— О, я стига! Разработвах този вариант доста дълго. Смятам, че бих изглеждала страхотно в този вид. Това е Клеопатра почти едно към едно.
— Четох, че истинската Клеопатра изобщо не е била красавица. Прелъстявала е мъжете с острия си ум и своята начетеност.
— Да, бе. А виждала ли си нейна снимка?
— По онова време не са имали фотоапарати, Кьорчо.
— Благодаря, че ме светна! Тогава откъде знаеш, че е била грозна?
3
Графичен компютърен формат, при който едно изображение прелива постепенно в друго. — Б.пр.