Толи обаче мислеше за аномалията на Шай, за онези малки ракови образувания или рани, за които приятелката й дори не подозираше. Те бяха някъде вътре в нея, променяха мислите й, притъпяваха чувствата й, прояждаха нейната истинска личност. Караха я да прости на Толи.
— Благодаря ти, Шай. Това обаче никак не ме успокоява.
Сами в нощта
Толи и Шай стигнаха пещерата първи.
Крой пристигна няколко минути по-късно. Той и сърфът му разцепиха водопада внезапно, без предупреждение, подобно на взрив от водни пръски и проклятия. Крой се прекатури в тъмното и тялото му се затъркаля по каменния под с тъпи удари.
Толи изпълзя от дъното на пещерата с фенерче в ръка.
Крой разтърси глава и изохка.
— Изплъзнах им се.
Толи погледна към входа на пещерата и плътната водна завеса на водопада, която ги криеше в нощта.
— Дано да е така. Къде са останалите?
— Представа нямам. Мади ни каза да се пръснем в различни посоки. Само аз бях сам, затова започнах да кръжа из зеления пръстен, за да ги заблудя. — Той отпусна глава назад, все още дишайки тежко. Джипиес навигаторът изпадна от едната му ръка.
— Брей! Значи си бил доста бърз.
— И още как! При това без противоударни гривни.
— Нали стигна все пак. Поне имаш обувки — каза Толи. — Преследваха ли те?
Той кимна.
— Гледах да не ме изпускат от поглед колкото се може по-дълго. Повечето от извънредните се лепнаха за мен. Но в зеления пръстен имаше още цяла банда със сърфове. Градски дечурлига. Извънредните съвсем оплетоха конците.
Толи се усмихна. Декс, Ан и Сузи добре си бяха свършили работата.
— Давид и Мади добре ли са?
— Представа нямам — отговори тихо той. — Тръгнаха веднага след теб и май никой не ги проследи. Мади каза, че отиват право към руините. Трябва да се срещнем с тях там утре през нощта.
— Чак утре? — възкликна Толи.
— Нали разбираш, Мади искаше да остане известно време насаме с Давид.
Толи киша, но сърцето й се сви. Сега Давид имаше нужда от нея. Поне се надяваше да е така. Мисълта, че той ще трябва да се изправи пред смъртта на Аз без нея още повече стегна хватката на ледения юмрук, който стискаше стомаха й.
Е, нали Мади беше с него. В края на краищата Аз беше неин съпруг, а Толи само веднъж го беше срещала. И въпреки това…
Тя въздъхна. Опита си да си спомни последните си думи към Давид и й се прииска да са били топли и успокоителни. Даже нямаха време да се прегърнат преди раздялата. От нападението на извънредните над Мъглата Толи не се беше отделяла от Давид, с изключение на онзи един час в бурята, а сега трябваше да изкара цял ден без него.
— Може би е редно аз да отида до руините. Ще тръгна от тук още тази вечер.
— Не върши глупости — каза Крой. — Извънредните още дебнат наоколо.
— Но ако имат нужда от нещо…
— Мади каза да ти предам да не го правиш.
Астрикс и Райд пристигнаха половин час по-късно, влязоха в пещерата много по-внимателно от Крой, нетърпеливи на свой ред да разкажат как са се измъкнали от извънредните. Бягството им било трудно и рисковано, но въпреки това успели да заблудят преследвачите, които били стъписани от всичко, случило се тази нощ.
— Дори не успяха да ни доближат — каза Астрикс.
Райд тръсна глава.
— Бяха плъзнали навсякъде.
— Май излиза, че сме спечелили битката — заключи Крой. — Успяхме да ги бием на тяхна територия. Направихме ги на глупаци.
— Сигурно вече не е необходимо да се крием в тоя пущинак — каза Райд. — Все едно сме още грозни и правим някой номер. Но ще разкрием истината пред целия град.
— А ако ни хванат, Толи ще дойде и ще ни освободи! — викна Крой.
Толи се опита да се усмихне в отговор на въодушевените им викове, но знаеше, че няма да намери покой, докато отново не види Давид. Не би могла да чака до следващата нощ. Чувстваше се като изгнаница, отделена от единствения човек, който имаше значение в живота й.
Шай най-после заспа, свита в тясна пукнатина, след като дълго се беше оплаквала, от влагата, която разваляла прическата й и настояваше да я върнат обратно у дома. Толи отиде на мястото, където спеше приятелката й и се сгуши до нея, опитвайки се да забрави за щетите, причинени на мозъка й от операцията. Добре поне, че новото тяло на Шай не беше така болезнено слабо; сега го чувстваше меко и топло в студената влага на пещерата. Притисната до Шай, Толи най-накрая спря да трепери.