— За нищо на света. Ти каза, че те дори не са надеждни.
— Казах, че има минимален риск нещата да не се развият както трябва.
Шай се разсмя.
— Сигурно наистина ме мислиш за побъркана. Даже тия хапчета да подействат, погледни само в какво ще се превърна. Според моите наблюдения „излекувана“ означава ревнива, надута и с недоразвит грозен мозък. С други думи, си въобразявате, че само вие знаете отговорите на всички въпроси. — Тя скръсти ръце. — В много отношения вие двете с д-р Кейбъл страшно си приличате. И двете сте убедени, че сте призвани да промените света. Е, аз нямам нужда нито от едното, нито от другото.
— Добре тогава. — Мади взе хапчетата и ги пусна в джоба си. — Казах, каквото имаше да ти казвам.
— Какво имаш предвид? — попита Толи.
Давид стисна ръката й.
— Направихме всичко, което е по силите ни, Толи.
— Какво? Нима искате да кажете, че не може да я излекувате?
Мади поклати глава.
— Освен ако тя сама не пожелае да бъде излекувана. Тези хапчета са експериментални, Толи. Не можем да ги дадем на някого против волята му. Не и при условие че не сме сигурни дали изобщо действат.
— Но нейният мозък… Тя е с аномалия!
— Ехо — прекъсна я Шай. — „Тя“ седи точно срещу теб.
— Съжалявам, Шай — меко каза Мади. — Толи?
Мади вдигна завесата от черно фолио и излезе на онова нещо, което новите мъгляни наричаха „балкон“. В действителност беше част от последния етаж на сградата, където покривът беше напълно разрушен и предоставяше панорамна гледка към руините.
Толи я последва. Зад гърба й Шай вече беше подхванала темата какво ще има за вечеря. Давид излезе миг по-късно.
— Значи ще й дадем хапчетата тайно, нали? — прошепна Толи.
— Не — твърдо отговори Мади. — Не можем да го направим. Нямам намерение да правя медицински експерименти с хора против тяхното желание.
— Медицински експерименти ли? — преглътна сухо Толи.
Давид я хвана за ръката.
— Не можем да сме сигурни какво ще е действието на подобна интервенция. Шансът е едно на сто, но може и да увреди мозъка й завинаги.
— Той вече е увреден.
— Но сега тя е щастлива, Толи. — Давид тръсна глава. — И може сама да взима решения.
Толи издърпа ръката си от неговата и се загледа над града. Един фойерверк разцъфна над най-високата сграда, грозните идваха да клюкарстват и да търгуват.
— Защо изобщо трябва да я питаме? Те не са искали съгласието й, когато са й причинили това.
— Точно в това е разликата между тях и нас — каза Мади. — Когато двамата с Аз си дадохме сметка за последиците от операцията, осъзнахме, че сме станали част от нещо ужасно. Съзнанието на хората е било променяно без тяхното знание. Като лекари ние сме положили клетва, че никога няма да правим това.
Толи погледна Мади право в очите.
— Но щом като няма да помогнеш на Шай, защо тогава си загуби времето да откриваш лекарство за това?
— Само ако сме сигурни, че лекарството е надеждно, можем да го дадем на Шай и да видим как ще се почувства след това. Но за да го изпробваме, ни трябва доброволец.
— И къде смятате да го откриете? Всеки красив ще ви откаже.
— Засега е така, Толи. Но ако продължим да правим набези в града, можем и да открием някой красив, който да се съгласи.
— Но ние всички сме наясно, че Шай е луда.
— Тя не е луда — отговори Мади. — В действителност аргументите и са доста основателни. Тя е щастлива такава, каквато е и не иска да поема смъртоносен риск.
— Но това не е истинската тя. Ние сме длъжни да я променим.
— Аз умря, защото и други мислеха като теб — мрачно каза Мади.
— Какво?
Давид я прегърна през раменете.
— Баща ми… — Той се изкашля, за да прочисти гърлото си и Толи мълчаливо, изчака да продължи. Най-после щеше да й разкаже как е умрял Аз.
Давид бавно пое въздух, преди да заговори отново.
— Д-р Кейбъл е искала да преобрази всички тях, но се е страхувала, че мама и татко ще продължат да говорят за мозъчната аномалия дори след операцията, защото много дълго време са се занимавали с нея. — Гласът на Давид потрепери, но продължаваше да е тих и внимателен, сякаш се боеше да вложи каквато и да е емоция в разказа си. — Д-р Кейбъл вече е разработвала система за подмяна на спомените, за да изтрие завинаги Мъглата от умовете на хората. Когато взели баща ми за операцията, той никога повече не се върнал.