— Защото така пишат историците от нейно време.
Толи сви рамене.
— Възможно е да е притежавала класическа красота, а те даже не са били наясно, че съществува такава. По онова време са имали доста откачена представа за красотата. Освен това и хабер са нямали за биология.
— Късметлии. — Шай впери поглед в прозореца.
— Щом мислиш, че всички мои лица са толкова гадни, защо не ми покажеш някое от твоите? — Толи изчисти екрана и се обтегна на леглото.
— Не мога.
— А, значи може да се подиграваш на другите, а не можеш да понесеш малко критика, така ли?
— Не, наистина не мога да ти покажа някое от моите лица. Никога не съм си правила такива.
Толи зяпна. Всички си правеха морфинги, даже най-малките, чиято лицева структура още не се беше оформила. Да си представяш как би изглеждал като станеш красив си беше стопроцентов купон.
— Ама как, нито едно ли?
— Може би само като бях съвсем малка. Но с моите приятели отдавна престанахме да се занимаваме с такива неща.
— Ясно. — Толи рязко се надигна. — Тогава още сега трябва да поправим това.
— Бих предпочела да посърфираме на чист въздух. — Шай тревожно попипа под ризата си. Толи се досети, че тя спи с включен коремен сензор и лети даже насън.
— По-късно, Шай. Не мога да повярвам, че нямаш нито едно морфо. Моля те…
— Това е глупаво. В повечето случаи докторите правят каквото са си наумили и не ги интересува какво искаш ти.
— Знам, че е така, но въпреки това е забавно.
Шай завъртя очи с досада, но най-накрая се съгласи. Измъкна се от леглото и застана пред екрана, отмятайки косата от лицето си.
Толи изсумтя.
— Значи все пак си го правила и преди.
— Само когато бях много малка, както вече ти казах.
— Да, бе.
Толи завъртя интерфейс-пръстена си, за да извика менюто на екрана, после активира с поглед курсора на мишката, докато избере необходимите опции. Камерата на компютъра проблесна с лазерния си лъч и върху лицето на Шай се появи зеленикава мрежа, която раздели нейните скули, нос, устни и чело на малки квадратчета.
Миг по-късно върху екрана се появиха две лица. И двете бяха на Шай, но между тях имаше очевидна разлика. Едното беше на раздразнена рошава дивачка; другото се отличаваше с леко дистанцираното си изражение, сякаш принадлежеше на някой, който сънува с отворени очи.
— Не е ли страхотна тая програма! — възкликна Толи. — Все едно гледаш две различни лица.
Шай кимна.
— Чак тръпки да те побият.
Грозните лица са винаги несиметрични; едната половина никога не е напълно еднаква с другата. Затова първото нещо, което прави графичният софтуер, е да вземе всяка една от двете половини и да я удвои, сякаш поставя огледало точно по средата на лицето, създавайки пример за идеалната симетрия. Сега двете симетрични лица на Шай изглеждаха къде-къде по-добре от оригинала.
— Е, Шай, кое от двете лица според теб е по-добрата ти половина?
— Защо изобщо трябва да съм симетрична? Предпочитам да имам лице с две различни страни.
Толи безпомощно изпъшка.
— Това е белег на преживян в детството стрес. Никой не иска да изглежда по този начин.
— Божичко, не бих искала да изглеждам стресирана — изсумтя Шай и посочи лицето на дивачката. — Както и да е, май дясното е по-добрият вариант, ти как мислиш?
— Мразя дясната си страна. Винаги започвам с лявата.
— Да, ама аз повече си харесвам дясната страна. Изглежда по-силна.
— Както кажеш, ти си шефът.
Толи примигна и лицето, образувано от дясната половина на Шай, изпълни екрана.
— Започваме с най-основното.
Софтуерът се зае със задачата: очите постепенно се уголемиха, като заедно с това се променяше и големината на носа между тях; скулите на Шай се придвижиха нагоре, а устата й си остана малка, но с по-пълни устни (дори без корекции те вече почти бяха постигнали стандарта за красота). Всички дефекти изчезнаха, кожата й стана безупречно гладка.
Заедно с чертите на лицето се променяше и формата на черепа — наклонът на челото се измести назад, брадичката стана по-ясно очертана, а челюстта — по-силна.
Когато всичко беше готово, Толи подсвирна.
— Иха, това вече е друго нещо.
— Страхотно — изпъшка Шай. — Сега по нищо не се различавам от останалите нови красиви по света.