— Така е, но ние сме още съвсем в началото. Какво ще кажеш да ти сложим някаква коса?
Толи бързо запримигва срещу менюто на екрана, избирайки наслуки стила.
Когато образът на екрана се промени, Шай се строполи на пода и се запревива от смях. Високата прическа се издигаше над слабото й лице като шапката на майстор готвач, а платиненият цвят на косата изглеждаше нелепо в комбинация с маслинената й кожа.
Толи също едва успя да проговори, задавена от кикот.
— Добре, де, това явно не е най-подходящият избор. — И тя прехвърли няколко варианта, докато не се спря на един от основните типове коса — тъмна и къса. — Нека обаче най-напред приключим с лицето.
Тя повдигна веждите, придавайки на извивката им повече драматизъм, и закръгли бузите. Но Шай продължаваше да изглежда твърде кльощава, даже след като графичната програма я доближи максимално до средното равнище.
— Дали да не я изсветлим малко? — И Толи придаде на кожата оттенък, близък до основния.
— Ей, Кьорчо, чие е това лице в края на краищата.
— Само пробвам — каза Толи. — Искаш ли да хвърлиш един поглед?
— Не, искам да отида да сърфирам.
— Няма проблем. Но дай най-напред да оправим това тук.
— Какво искаш да кажеш с това „оправим“, Толи? Може пък според мен лицето ми и така да си е съвсем наред.
— Разбира се, съвсем наред си е — завъртя очи Толи. — За някой грозен.
— Какво, не можеш да ме понасяш ли вече? — озъби се Шай. — Затова ли искаш да създадеш някакъв въображаем образ, та да си представяш него вместо лицето ми?
— Хайде, стига и ти, Шай! Нали просто се забавляваме.
— Никак не е забавно да ме караш да се чувствам грозна.
— Но ние наистина сме грозни!
— Цялата тая игричка е създадена с една-единствена цел — да ни накара да се чувстваме грозни.
Толи изпъшка и се просна обратно на леглото си, вперила поглед в тавана. Шай понякога беше истинска дивачка. И винаги намираше повод да се заяде, когато станеше дума за операцията, сякаш някой насила я караше да става на шестнайсет години.
— Точно така. Я, колко яко е било навремето всички да са грозни. Да не би да ти липсва това?
— Да, бе, да — подразни я Шай. — И всеки е съдел за другите по външния вид. По-високите хора винаги са получавали по-добра работа, а избирателите са гласували за някой политик само защото той не е толкова грозен като останалите. Дрън, дрън, дрън.
— Именно, а хората са се избивали помежду си само заради различния цвят на кожата. — Толи тръсна глава. Независимо колко често повтаряха това в училище, тя все пак не можеше напълно да го повярва. — И какво лошо, ако сега всички си приличат? Това е единственият начин да станат равни.
— А какво ще кажеш да станат по-умни?
Толи се разсмя.
— Ще стане, когато цъфнат налъмите. Както и да е, сега просто искаме да видим как бихме изглеждали само след… два месеца и петнайсет дни.
— Не можем ли просто да почакаме дотогава?
Толи с въздишка притвори очи.
— Понякога имам чувството, че повече не мога да чакам.
— Толкова по-зле за теб тогава. — Тя усети, че Шай сяда до нея на леглото и почувства леко докосване по ръката.
— Но пък можем да си прекараме останалото време по най-добрия начин. Хайде най-после да вървим да летим със сърфовете. Моля те!
Толи отвори очи и видя, че приятелката й се усмихва.
— Дадено — летим със сърфовете. — Тя се надигна и погледна към екрана. Дори и без много промени, лицето на Шай вече изглеждаше приветливо, чувствително, здраво… красиво. — Не мислиш ли, че си красива така?
Шай даже не погледна екрана, само вдигна рамене.
— Това не съм аз. Това е само представата на някаква група хора как би трябвало да изглеждам.
Толи се усмихна и я прегърна.
— Независимо от всичко, ти ще бъдеш такава. Истинската ти. И то съвсем скоро.
Красиви и досадни
— Мислех, че си готова.
Толи направи завой и спря: десният крак на дъската, левият крак повдигнат, коленете свити.
— За какво да съм готова?
Шай бавно прелетя край нея, оставяйки се на лекия бриз да я носи. Двете се намираха на най-високото и отдалечено място, докъдето изобщо можеха да стигнат със сърфовете, на нивото на горските върхари, в края на града. Беше наистина невероятно колко бързо Толи свикна да е толкова на високо и единственото нещо, което я предпазваше от главоломно падане, беше дъската на сърфа и противоударните гривни.