Шай пореше въздуха над буйния поток толкова ниско, че оставяше диря във водата всеки път, когато правеше вираж. Толи я следваше на, както тя смяташе, безопасно разстояние с надеждата, че нейният преформатиран сърф все още може да я предпази от сблъсък с невидимите в тъмнината скали или със ствола на някое дърво. Лесът оттатък изглеждаше нереален в мрака, гъсто обрасъл със стари некултивирани дървета, които нямаха нищо общо с редовите карбодиоксидни израстъци, с които беше украсен града. Осветените от луната облаци се провиждаха през клоните като седефен таван.
Всеки път, когато Шай изпищяваше, Толи знаеше, че отново й предстои да мине през стена от пръски, изригнали сред водовъртежа. На лунната светлина някои приличаха на бяла дантелена завеса, други се появяваха внезапно от мрака като гъст облак. И всеки път Толи се врязваше в дъга от студена вода, вдигната от Шай, когато накланяше носа надолу или облизваше водната повърхност с дъската, но така поне знаеше кога наближава следващият завой.
Първите няколко минути си бяха същински ужас и зъбите й тракаха толкова силно, че чак челюстта я болеше, пръстите й изтръпваха в новите специални обувки, чиито подметки прилепваха плътно о дъската и не се хлъзгаха, а ръцете и даже пръстите на дланите й бяха широко разперени, за да пази равновесие. Но лека-полека тя свикна с тъмнината, с рева на водата под краката и не се стряскаше от ударите на студените струи през лицето. Всичко това беше по-диво, по-бързо и по-крайно от всичко преживяно досега. А реката се врязваше в тъмната гора, лъкатушейки в неизвестността.
Най-сетне Шай махна с ръка и спря, забивайки задната част на сърфа дълбоко във водата. Толи се наведе, за да избегне фонтана от пръски, и завъртя дъската в малък кръг, за да направи спирането по-гладко.
— Стигнахме ли вече?
— Не още, но виж това — и Шай посочи назад, откъдето бяха дошли.
Толи ахна, когато гледката се разкри пред нея. Останалият далече зад тях град приличаше на искряща монета, обгърната в мрак, а от фойерверките в „Града на новите красиви“ се виждаше само студено синьо сияние. Сигурно се бяха изкачили много нависоко: Толи виждаше огрените от луната светли петна по ниските хълмове около града, които бавно се търкаляха по склоновете, побутвани от лекия ветрец и едва-едва движещите се облаци.
Тя никога не беше излизала нощем извън пределите на града и никога не го беше зървала така осветен от толкова далече.
Толи свали запотената си маска и пое дълбоко дъх. Въздухът беше наситен с остри и силни ухания, аромат на борова смола и диви цветя, и наелектризирания дъх на разпенената вода.
— Чудно, а?
— Аха — едва си пое дъх Толи. — Много по-хубаво от това да дебнем из „Града на новите красиви“.
Шай се ухили щастливо.
— Много се радвам, че мислиш така. Знаеш ли, нямах търпение да се върна тук, но не сама.
Толи обходи с поглед заобикалящия ги лес, опитвайки се да надзърне в тъмните пролуки между дърветата. Наистина се намираха сред дива пустош, която криеше много опасности и не беше място за хора. Тя потрепери при мисълта, че може да попадне тук сама.
— А сега накъде?
— Сега продължаваме пеша.
— Пеша.
Шай спусна сърфа си на брега и слезе от него.
— Точно така. На половин километър оттук има желязна рудна жила, но не и по пътя от тук до там.
— За какво говориш?
— Толи, сърфовете работят на принципа на магнитна левитация, нали така? Значи наблизо трябва да има някакъв метал, иначе няма да могат да се издигнат.
— Предполагам, че е така, но в града…
— Там в земята има вградена метална решетка, така че няма значение къде се намираш. Тук обаче трябва да внимаваме.
— А какво ще стане, ако сърфът ти откаже да лети, докато си във въздуха?
— Падаш на земята. Защото и противоударните ти гривни също няма да работят.
— Аха.
Толи слезе от сърфа и го взе под мишница. Мускулите по цялото й тяло горяха от дивото препускане дотук. Колко хубаво беше пак да усети твърда почва под краката си. Скалите изведнъж осигуриха неподозиран комфорт на разтрепераните й крака.
След няколко минути ходене пеша обаче сърфът натежа. Когато ревът на водата зад тях се превърна в глухо бучене, тя вече имаше чувството, че носи дъбова талпа.