— Радвам се — усмихна се госпожица Фелоус. — Защото си мисля дали не можем да организираме някаква система за обучение на Тими.
— Обучение ли? Какво обучение?
— Ами по всичко. Той трябва да ходи на училище, за да се научи.
— Ама той способен ли е да учи?
— Безспорно. Той вече учи. Може да чете. На това успях сама да го науча.
Хоскинс изведнъж помръкна:
— Не знам как да Ви кажа, госпожице Фелоус.
— Но Вие току-що ми обещахте всичко, каквото пожелая…
— Зная, а не биваше. Разбирате ли, госпожице Фелоус, сигурно си давате сметка, че не можем безкрайно да продължаваме експеримента с Тими.
Обзета от ужас, тя потърси очите му, но все още не осъзнаваше какво й бе казал той. Как така „не можем да продължаваме“? И тогава един внезапен болезнен проблясък на паметта й припомни не кого да е, а професор Адемевски, както и неговия минерал, който му бе отнет след двуседмични изследвания.
— Но Вие говорите за едно дете. Не за парче камък…
— Дори и на едно дете не бива да се отделя такова незаслужено внимание, госпожице Фелоус — каза смутен Хоскинс. — Сега, когато очакваме индивид от историческо време, ще ни трябва цялото стаза-пространство, което имаме.
Едит не можа веднага да разбере какво й казва Хоскинс.
— Но Вие не можете… Тими… Тими…
— Госпожице Фелоус, моля Ви да не се вълнувате. Тими няма да изчезне веднага. Ще минат сигурно още месеци. Междувременно ще видим какво да направим.
Тя все още не откъсваше втренчения си поглед от него.
— Какво ще пиете, госпожице Фелоус?
— Нищо не искам — прошепна тя.
Не беше на себе си, но успя да се изправи като в някакъв кошмарен сън и излезе.
„Тими — мислеше си тя, — ти няма да умреш. Ти няма да умреш.“
Лесно й бе да се улови за мисълта, че Тими не бива да умира, но не знаеше как да го постигне. През първите седмици се вкопчи единствено в надеждата, че опитът в настоящето да бъде пренесен човек от четиринайсти век ще се провали. Може пък теориите на Хоскинс да са погрешни. Тогава всичко ще продължи както преди.
Но останалият свят живееше с противоположната надежда и госпожица Фелоус безразсъдно го намрази поради тази причина. Проектът „Средновековие“ достигна връхната точка на разпалената до възбог рекламна кампания. Медиите и обществеността бяха стръвно огладнели за такова зрелище. Компанията „Стаза“ от дълго време не им бе предлагала никакви сензации. Парче камък или някаква древна риба изобщо не ги вълнуваха. Виж, това беше нещо друго.
Исторически човек, зрял човек, който да им говори на познат език, някой, който може да отвори нова страница в историята на науката.
Времето, определено за начало на опита, наближаваше и вече не ставаше и дума за трима наблюдатели на балкона. Този път щеше да се събере аудитория от целия свят. Този път учените на компанията „Стаза“ щяха да изиграят своята роля кажи-речи пред цялото човечество.
Самата госпожица Фелоус не приличаше на себе си от нетърпение. Когато Джери Хоскинс-младши се появи за поредната си среща с Тими, тя едва го позна, защото не очакваше него.
Секретарката, която го доведе, се обърна припряно и едва успя да й кимне за поздрав. Бързаше да си намери хубаво място, за да гледа кулминацията на проекта „Средновековие“. Самата тя би трябвало да направи същото, тя все пак има много по-голямо основание, помисли си Едит огорчена. Само да дойде това глупаво момиче.
— Госпожице Фелоус? — Джери се приближи до нея притеснен.
— Да? Какво има, Джери?
— Тази снимка тук на Тими ли е?
Едит го изгледа, а после грабна изрезката от ръката му. Шумотевицата около проекта „Средновековие“ бе станала причина интересът на пресата към Тими да се породи отново.
— Тук пише, че Тими е момче-маймуна — погледна я Джери изпитателно. — Какво значи това?
Жената хвана малкия за ръката и едва се въздържа да не го разтърси здраво:
— Никога не казвай така, Джери. Никога, чуваш ли? Тази дума е лоша и ти не бива да я казваш.
Джери се измъкна от нея изплашен.
Едит накъса злостно статията на малки парченца.
— А сега иди да си играете с Тими. Той има нова книжка, ще ти я покаже.
Едва след това най-после онова момиче дойде. Госпожица Фелоус не го познаваше. Сега не бе свободна нито една от гледачките, до чиито услуги тя бе прибягвала преди. Нали бе кулминацията на проекта „Средновековие“. Но секретарката на Хоскинс обещала все пак да намери някого. Изглежда това бе момичето.
— Вас ли пращат в първо отделение на „Стаза“? — госпожица Фелоус се постара нервното й състояние да не се отрази на тона й.