— Да, аз съм Манди Терис. Вие сте госпожица Фелоус, нали?
— Точно така.
— Извинете ме, че закъснях. Навън е така напечено навсякъде…
— Зная, зная. Сега искам да…
— Вие сигурно отивате да гледате — по възслабото й хубавичко, но глуповато лице се четеше завист.
— Не това е важното за Вас. Искам да влезете и да се запознаете с Тими и с Джери. През следващите два часа те ще си играят, така че няма да ви създават неприятности. Имат си мляко, имат си играчки. Най-добре е да ги оставите сами да си играят, доколкото е възможно. Сега ще ви покажа къде какво има и…
— Тими ли е маймуната-мо…
— Тими е обект на наблюденията на „Стаза“ — прекъсна я твърдо госпожица Фелоус.
— Исках да кажа, че той е момчето, което не бива да излиза, нали?
— Да. А сега влизайте. Нямаме много време.
Когато Едит най-после тръгна, Манди изписка след нея:
— И дано си намерите хубаво място. Боже, как се надявам всичко да мине добре.
Госпожица Фелоус не посмя да й отговори, опасяваше се, че няма да е нещо в същия дух. Затова побърза да се отдалечи без да поглежда назад.
Закъснението на момичето обаче означаваше, че тя няма да си намери добро място. Успя да се промъкне до стенния екран в залата за събрания. И много съжаляваше. Де да можеше да се озове на самото място, да се добере по някакъв начин до някое важно копче от апаратурата. Да можеше да провали този опит…
Все пак намери сили да потисне безумните си намерения. Едно нищо и никакво вмешателство няма да й бъде от полза. Ще поправят отново апаратурата, ще я сглобят и ще повторят опита. А на нея никога няма да й позволят да се върне при Тими.
Нищо не би й помогнало. Нищо, освен ако експериментът не пропадне от самосебе си, ако не се провали безвъзвратно.
Налагаше се да изчака броенето, следеше напрегнато всяко движение върху огромния екран, взираше се подред в лицата на техниците, търсеше някой тревожен поглед и неуверен израз, които биха й дали знак, че ненадейно е станало нещо не по плана. Не откъсваше трескавите си очи от тях…
Но очакваното от нея изражение все не се появяваше. Броенето стигна до нула и веднага след това тихо, кротко, някак си съвсем делнично експериментът успя!
В новото стаза-пространство стоеше един брадат, прегърбен селянин на неопределена възраст, облечен в дрипави, мръсни дрехи, обут в дървени обувки. Той се бе опулил тъпо, погледът му издаваше ужаса от внезапната, умопомрачителна промяна, която го бе връхлетяла.
И докато светът бе пощурял от радост, госпожица Фелоус стоеше смразена от мъка. Скупчените хора я понасяха в различни посоки, блъскаха я, за малко не я смачкаха. Заобиколена от ликуващата тълпа, тя усещаше собственото си поражение още по-болезнено.
Затова когато я извикаха пронизително по високоговорителя, едва на третия път до съзнанието й достигна сигнал, че я търсят.
„Госпожице Фелоус. Госпожице Фелоус. Незабавно се явете в Първо отделение на «Стаза». Госпожице Фелоус. Госпожице Фел…“
— Дайте ми път! — викаше тя, останала вече без дъх, докато високоговорителят продължи да повтаря съобщението безспир. Проправяше си път през тълпата с бясна енергия: удряше, блъскаше загубилите човешкия си облик от влудяващата радост същества, размахваше стиснати юмруци и най-накрая бавно като в кошмарен сън стигна до вратата.
— Не разбрах как стана — пищеше Манди Терис, обляна в сълзи. — Отидох само да погледам експеримента по един портативен предавател в края на коридора. Само за минутка. И после преди да помръдна или да направя каквото и да е… — тя изведнъж започна да крещи и да обвинява Едит. — Казахте, че няма да ми създават неприятности, Вие казахте да ги оставя сами да си играят…
Госпожица Фелоус, разчорлена и разтреперана от ярост впи очи в нея:
— Къде е Тими?
Една сестра дезинфекцираше ръката на Джери, който виеше от яд и от болка, друга приготвяше инжекция против тетанус. По дрехите на момчето имаше кръв.
— Той ме ухапа, госпожице Фелоус — изкрещя ядосан Джери. — Той ме ухапа.
Но Едит не го забелязваше.
— Какво сте направили с Тими? — гласът й надви врявата.
— Заключих го в банята — отговори Манди. — Просто хвърлих вътре малкия звяр и го заключих.
Госпожица Фелоус се спусна към кукления дом. Засуети се непохватно пред вратата на банята — трябваше й цяла вечност, за да я отвори и да намери грозното малко момче, свито на кълбо в един ъгъл.
— Не ме налагайте с камшика, госпожице Фелоус — прошепна детето. Очите му бяха зачервени. Устните му трепереха. — Не исках така да направя.
— О, Тими, кой ти е говорил за камшици? — прегърна го тя неистово.