— Тя ми каза, с едно дълго въже — гласът му трепереше — Каза ще ме биете, ще ме биете с камшика.
— Няма да те бия. Тя е лоша, щом ти е наговорила такива неща. Но кажи ми какво стана. Какво стана?
— Той ме нарече момче-маймуна. Каза, че не съм истинско момче. Той каза, че съм животно — лицето на Тими се обля в сълзи. — Той каза, че няма да играе повече с маймуна. Аз казах, че не съм маймуна. Аз не съм маймуна. Той каза, че целият съм отвратителен. Той каза, че съм ужасно грозен. Все така говореше, говореше и аз го ухапах.
Сега и двамата плачеха. Госпожица Фелоус подсмърчаше:
— Но това не е вярно. Нали знаеш, Тими? Ти си истинско момче и си най-доброто момче на света. И никой, никой никога няма да те отдели от мен.
Вече й беше лесно да вземе решение, знаеше какво да прави. Само трябваше да побърза. Хоскинс нямаше да чака повече, щом като неговият син бе пострадал…
Не, това трябва да стане тази нощ, тази нощ. Тогава четири пети от персонала ще спи, а една пета ще е удавена в интелектуално пиянство от успеха на проекта „Средновековие“.
Нощта не е обичайното време, в което тя се връща, но не е и нещо нечувано. Постовият я познава добре и през ум няма да му мине да я разпитва. Няма да се усъмни от това, че носи куфар. Едит изрепетира няколко пъти фразата „игри за момчето“, изречена с безразличие и съпроводена от спокойна усмивка.
Защо да не й повярва?
Наистина й повярва. Когато се върна в кукления дом, Тими бе все още буден. Тя се стараеше да се държи както обикновено, за да не го изплаши. Поговори си с него за сънищата му и го чуваше как тъжно пита за Джери.
Няма да я видят много хора, няма кой да я пита какъв е вързопът, който носи. Тими ще кротува, а после всичко ще е вече fait accompli. Ще ги постави пред свършен факт, безполезно ще е да се опитват да оправят каквото и да било. Така ще я оставят на мира. Ще оставят и двамата на мира.
Тя отвори куфара, извади палтото, вълнената шапка с наушниците и останалите неща.
— Защо ме обличате в тези дрехи, госпожице Фелоус? — Тими се разтревожи.
— Ще те взема със себе си навън, Тими. Там, където те отвеждат сънищата ти.
— Моите сънища? — лицето му изведнъж се преобрази от копнежа по онзи свят, но страхът все още не го напускаше.
— Не се плаши. Ти ще си с мен. Нали няма да те е страх, щом като си с мен, Тими?
— Не, госпожице Фелоус — той я прегърна силно и прислони малката си безформена главица към рамото й, а тя усещаше неспокойните удари на мъничкото му сърце.
В среднощния час Едит взе детето на ръце, изключи алармата и отвори тихо вратата, но в същия миг извика силно. Срещу нея стоеше Хоскинс!
Хоскинс бе с още двама души. Той самият се изуми не по-малко от Едит.
Госпожица Фелоус се окопити първа и се опита бързо да се промуши покрай него. Макар че реагира със секунда закъснение, той все пак имаше достатъчно време, за да я сграбчи грубо и да я блъсне върху един скрин. Жената успя да се извърти така, че предпази детето и вместо него удара пое рамото й. Хоскинс даде знак на двамата да влязат и застана срещу Едит:
— Не очаквах такова нещо. Да не сте се побъркали?
— На кого ще навредя, ако го взема, доктор Хоскинс? — в думите й имаше повече молба, отколкото въпрос. — Не можете да поставяте запазването на енергията пред грижата за човешкия живот.
— Енергийните загуби от такъв размер се равняват на милиони долари загуба за вложителите — Хоскинс измъкна решително Тими от ръцете й. — Тогава компанията „Стаза“ я очакват огромни неприятности. А славата на една сантиментална сестра, която съсипва всичко заради някакво си маймунче, ще гръмне навсякъде.
— Маймунче! — промълви госпожица Фелоус в безсилна ярост.
— Така го наричат журналистите — каза Хоскинс.
Единият от другите двама мъже се раздвижи и се зае да прокарва найлоново въже през металическите капсули в горния край на стените.
Госпожица Фелоус си спомни онова въже, което Хоскинс бе дръпнал пред помещението с каменния образец на професор Адемевски преди много време.
— Не! — извика тя.
Но Хоскинс остави Тими на пода и внимателно свали палтото му.
— Стой тук, Тими. Нищо няма да ти се случи. Ние излизаме за малко. Разбра ли?
Тими, пребледнял и умълчан, едва успя да кимне в знак, че разбира.
Хоскинс побутна пред себе си госпожица Фелоус, за да излязат от кукления дом. Жената остана без сили и не можеше да се възпротиви. Сетивата й сякаш бяха блокирали и тя гледаше с отсъстващ поглед как мъжете нагласят шнура пред кукления дом.
— Съжалявам, госпожице Фелоус — дочу тя като през мъгла гласа на Хоскинс. — Щях да Ви спестя тази гледка. Бях я запланувал за през нощта, така че Вие щяхте да разберете след като всичко приключи.