И за миг успя да го погали. Започна и да му говори тихо, мило. Знаеше, че то няма да разбере думите, но се надяваше гальовният й тон да го успокои:
— Решила съм да ти покажа как да ползваш тоалетната, банята. Мислиш ли, че ще се научиш?
Детето отново започна да нарежда някаква фраза с много цъкания.
— Може ли да те хвана за ръка? — жената протегна своята, а малкият я изгледа и бавно посегна към нея. — Точно така.
Пръстите на момчето се доближиха на около два сантиметра от нейните и точно тогава то отдръпна рязко ръката си. Не посмя да я докосне.
— Така да е — реагира спокойно жената. — После ще опитаме отново. Искаш ли да седнеш тук? — тя потупа дюшека на леглото.
Занизаха се часове, а напредък в работата на медицинската сестра почти нямаше. Тя не успя да го научи за какво е банята, нито пък леглото. Когато му се приспа, то просто легна на голия под, а после с бързо движение се търкулна под леглото.
Едит се наведе да го види, а в очите на детето присветна някаква искра, то отново зацъка с език.
— Добре, щом там ти е по-сигурно, спи под леглото.
Затвори вратата на спалнята и се отправи към кушетката, сложена за нея в по-голямата стая. По нейно настояване над кушетката опънаха импровизиран балдахин. „Тези глупави мъже ще трябва да сложат в стаята едно огледало, един по-голям шкаф и отделна баня, щом искат да нощувам тук“ — помисли си тя.
Не можеше да заспи. Все се напрягаше да чуе евентуални звуци от съседната стая. То не би могло да излезе оттам, нали? Стените са отвесни и недостъпно високи, но ако то се катери като маймуна? Е, Хоскинс каза, че и най-отгоре има уреди за наблюдение.
Дали това същество не е опасно? Дали не би могло да я нарани?
Сигурно Хоскинс е имал предвид друго. Иначе нямаше да я остави тук сама, ако…
Опита се да се присмее сама на себе си. Та това е само едно три-четиригодишно дете. И все пак тя не бе успяла да му изреже ноктите. Ако я нападне със зъби и с нокти, докато тя спи…
Дишането й се учести. О, глупости, но все пак…
Напрегна слух до болка и този път чу шум от спалнята.
Момчето плачеше.
Не крещеше от страх или ярост, не викаше, не пищеше. То тихо плачеше и това бяха сърцераздирателни хлипове на едно много, много самотно дете.
За пръв път госпожица Фелоус си помисли с болка: „Горкото създание!“
Та това бе едно малко дете. Какво значение имаше формата на главата му? Това бе едно дете, сиротно като никое друго дете. Не само че нямаше майка и баща, но не му бе останал и никой от себеподобните. Изтръгнато жестоко от времето си, то бе единственото създание от своя вид на света. Последното. Единственото.
Сърцето й се сви още повече от жал по него и от срам заради собствената си жестокост. Едит придърпа нощницата си под коленете, а междувременно си помисли, че утре трябва да си донесе халат. Стана от леглото и влезе в спалнята.
— Момченце! — прошепна жената. — Момченце!
Понечи да пъхне ръка под леглото, но се изплаши, че неандерталчето може да я ухапе и се отказа. Реши да запали лампата и да премести леглото.
Горкото създание се бе сгушило в ъгъла. Опряло плътно колене до брадичката си, то я гледаше със замъглени от сълзи и уплашени очи.
Слабата светлина не й даваше възможност да види уродството му:
— Бедното момче, бедното момче — усети как първоначално се вцепени от ласкавия й допир, но после се отпусна. — Горкото момче. Може ли да те прегърна?
Седна на пода до него и бавно започна да го гали по косата, по лицето, по ръцете. Тихо му запя бавна, спокойна песен.
Тогава то вдигна глава и се загледа в устните й. Сигурно се чудеше на звуците.
Тя притегли детето по-близо до себе си, докато то я слушаше унесено. После бавно, внимателно притисна главата му до рамото си, сложи ръка под коленете му и го взе полека в скута си.
Продължи да пее все същия куплет, полюшвайки се напред-назад, напред-назад.
Детето престана да плаче и след малко по равномерното му дишане Едит разбра, че е заспало.
Жената бутна внимателно леглото отново до стената и сложи малкия в постелята. Зави го и се вгледа в лицето му: толкова бе кротко, този път тя видя в него само едно малко, заспало дете. Нямаше значение, че е страшно грозно. Наистина.
Отправи се към стаята си на пръсти, но изведнъж се помисли: „Ами ако се събуди?“
Върна се, въздъхна и успя да се пребори със самата себе си, за да легне до детето.
Леглото бе твърде малко и неудобно за нея. Но след миг детето мушна ръка в нейната и Едит най-после заспа.