Така че трябваше да си изчета лекцията и пред тях тримата:
— Не синтезирайте опасни вещества без мое знание — започнах аз. — Ако се колебаете дали нещо е опасно, първо ме питайте. Всъщност по-добре изобщо не синтезирайте нови вещества, без първо да сме го обсъдили. И, шефът ви взел, ползвайте стъклените мензури!
— Добре, Боби, окей, Боби — кимаха студентите виновно, а аз все още се чудех кой ли ме е изпортил. Погледът ми се спря на Данеел, който човъркаше нещо по дрехите си. Можеше да си въобразявам. А можеше и да не.
След като ги пратих да си ходят, при мен дойде Станчо.
— Имаме едно начинание — каза ми той, — в което бихме искали да ви включим.
Аз само му се усмихнах и го поканих да седне пред бюрото ми.
— Скорошната случка с вашите кръжочници само показва това, което вече знаем. Трябва да се отделим в собствено звено, за предпочитане в друг град, където никой няма да ни се бърка.
— И аз с какво мога да съм ви полезна?
— Добре, че отворихте дума — ухили се той лукаво. — Можете да помогнете с организация на нещата тук, в София.
— Тоест искате аз да ви помогна да се откъснете от университета?
— Точно. Разбира се, няма да ви оставя да се оправяте сама с всичко. Ако имате нужда от съдействието ми, аз съм насреща. Но ни трябва някой местен, който да движи нещата. Има много работа с бюрокрацията, която е досадна, но безобидна. Началството ще се грижи да не ни прецакат.
— А защо точно аз?
— Защото господин Асмодей ви има доверие. Особено предвид, че поехте вината за инцидента, без да е ваша. Освен това — допълни той — първият ни опит се провали заради саботаж отвътре.
В средата на декември няколко души от групата, заедно с началника, заминахме на конференция. Кръжочниците не бяха с нас, а им бях оставила ключовете от лабораторията, което ме караше да ставам доста нервна на моменти. Съсредоточих се, колкото да изслушам по-важните доклади, както и да изнеса моя, след което излязох от залата, за да се обадя на Лилит за трети път и да я питам как вървят нещата в лабораторията и дали са успели вече да я вдигнат във въздуха.
Знаех, че се престаравам, но след случката с царската вода бях с няколко децибела по-нервна, когато ставаше дума за целостта на помещението, оборудването ми и прозорците. Знаех, че дяволчетата някак ще се опазят сами, но за другото не бях сигурна.
Докато пушех и разговарях със студентката ми по телефона, забелязах, че разни хора (предимно мъже) ме гледат странно. Чак тогава се сетих, че Лилит беше настояла да ме гримира, преди да тръгнем, и ми избра костюма с най-късата пола.
— Лилит, защо ме облече така? — шепнех аз, а от другата страна на линията се чуваше кикот. — Сега всички мъже ме зяпат.
И сякаш за да потвърдят заключението ми, изсипалите се от входа на залата още няколко носители на игрек хромозомата веднага се оцъклиха срещу ми.
— Здрасти — долетя до мен познат глас.
Тъкмо се готвех да отрежа нещастника, когато акълът ми събра две и две и се вцепених. Тошо. Някъде между опитите на дяволчетата да взривят лабораторията и кисненето из чакалните в Министерството на образованието бях успяла да забравя за него.
— Гледай да не вдигнеш нещо във въздуха. Оставям те. Чао — произнесох на скоропоговорка.
— Явно не ти е толкова неприятно да те зяпат — изкиска се тя в ухото ми. — Е, хайде, затваряй.
— Здрасти, Тошо — усмихнах му се нервно, ударих червената слушалка и прибрах телефона в чантата. Дали беше забравил за последния ни разговор? — Толкова ли е скучен докладът, че си решил да го пропуснеш?
— Нещо такова — неопределено каза той. — Твоят обаче не беше скучен. Почти не ме приспа.
— Каза човекът с доклада за амоняка — подразних го аз. — Добре, че не си си донесъл пробите.
— Туш — засмя се той.
Нервно смачках угарката във вътрешната повърхност на кофата за боклук. Толкова лесно ли ми се даваше той?
Посегнах да запаля нова цигара, но Тошо ме спря с жест.
— Стига си се тровила. Да идем да хапнем.
Ако това ми го беше казал който и да е друг, сигурно щях да се опитам да го навра в кофата. С Тошо обаче ми достави известно удоволствие. Надявах се все пак да не е решил, че може да си ме командва така, защото определено не беше познал.