Тошо естествено не се зарадва на това, че трябва да изглеждам развратно, но когато Лилит му намекна, че може да го облече като Жан-Пиер в клипа на Give My Life, сякаш се кротна.
Косата му обаче остави пусната, като каза, че така вероятно ще се хареса повече на съдебните заседатели.
За мое разочарование, Тошо никак не се изненада при телепортирането ни в Ада. Може би упражнението дори му допадна. Но пък той, за разлика от мене, знаеше, че няма да му се случи нищо лошо и няма да има проблеми с връщането обратно. Виж, при вида на Ада се впечатли доста — магмените скали, огненото езеро и поселището около него го караха да се оглежда на две пи радиана8 и да се взира във всичко, което не му изглежда познато.
Вървяхме по панорамния път — явно Лилит искаше да ни покаже всичките красоти наоколо, и особено на Тошо. Движехме се в колона по един: Лилит, аз, Тошо и накрая двамата дяволи, които ни съпровождаха. Изглежда нищо не можеше да помрачи вълнението му от пейзажа. Нито дори фактът, че си изкрънках една цигара Hell’s Finest от Лилит — бях си забравила моите вкъщи. Изпуших я по пътя, без дори да се закашлям. Крадешком погледнах към Тошо, но той продължаваше да не реагира. Е, все пак не знаеше колко е силен дяволският тютюн.
След може би половин час вървене стигнахме до града. Народът наоколо (дяволи и хора) зяпаше основно към мене, което донякъде ме дразнеше, но пък се почувствах малко по-значима от обикновено. Тошо вече беше намръщен, а Лилит се подхилваше. Аз само се радвах, че не съм на токчета.
Минахме едно-две кварталчета, докато стигнем до висока цилиндрична административна сграда. Реших да не се чудя как са я строили или пък кой. На входа стоеше дявол-портиер, на когото Лилит само кимна фамилиарно и поведе процесията към стълбите. Като че ли беше имало нещо между двамата някога, но не бях съвсем сигурна. Не знам защо, но ми се струваше, че прихващам част от телепатичните им способности; докато Лилит и портиерът се разминаваха, през главата ми прехвърчаха искри. Или само си въобразявах?
Когато видяхме тълпата дяволи и дяволчета пред залата, Тошо сложи ръка на кръста ми, явно за да покаже собственическото си чувство. Примигнах учудено. Тошо с деловите реплики ме беше прегърнал през кръста!
Някъде от другата страна на подстъпа към залата ме гледаха дяволчетата, заемащи нисшите чинове от противниковата фракция. Мърмореха си под носа и се зъбеха, което не ги правеше особено привлекателни.
Погледнах към двамата ни придружители — не казваха нищо, но и не мръдваха от позицията си малко зад нас. Интересно, колко ли често някой домъкваше в Ада смъртни, за да свидетелстват? Вероятно не особено често.
— Моля, свидетелите на ищците да влязат — провикна се дрезгав глас.
— Това сме ние — хвана ни Лилит под ръка и процесията тръгна към масивната врата на залата.
Вътре все още нямаше никого, явно ние бяхме първите повикани. Отделих малко време да поразгледам наоколо: приличаше много на университетска аудитория — амфитеатрална, с прозорци от двете страни, всички мебели бяха направени от тъмно дърво. Тошо също оглеждаше, дори по-любопитно от мен — все пак той имаше доста по-малко отношение към процеса, че да се притеснява, а и не беше идвал по-рано в града.
Лилит вече беше изминала две крачки, спря се, обърна се и ни се усмихна:
— Хайде, ще разглеждате после. Сега трябва да намерим местата си.
Тръгнахме към едната страна на залата, където на първия ред, оградена отпред и отзад с перила, стоеше дървена пейка с маса пред нея. Преди да седнем, Лилит ни накара да се разместим — най-отвътре тикна единия дявол, след него Тошо, мен в средата и накрая се разположи тя с другия дявол.
Дървената пейка се оказа сравнително удобна. Не бих я сравнила с креслото в стаята на шефа, но все пак. Тошо ме хвана за ръка и попита:
— Колко ще продължи цялото това нещо?
— Нямам никаква идея — завъртях се към Лилит.
— Три-четири часа. Имайте търпение.
— Ами ако на някой му се приходи до тоалетната?
— Ако на някой му се ходи до тоалетната, ще го заведат — тя кимна последователно към двамата ни „бодигардове“.
Тошо явно се задоволи с този отговор, защото не каза нищо повече. А може и да беше решил да се стиска през всичките три или четири часа. Вместо това съсредоточи вниманието си върху входа на залата и аз също погледнах натам.
8
Радианът е мярка за ъгъл. Две пи радиана са равни на триста и шейсет градуса. — Бел.авт.